На тази страница са публикувани мнения по въпроси, засегнати в книгата на доктора по философия Владимир Брезоев. В изказаните мнения преобладава стремежът да се запълват празнотите и уточняват неяснотите в изложението на автора на изключително важната тема. Целта на групата „ОАЗИС“ е напълно добронамереният диалог.
Владимир Брезоев критикува партиите и държавата, че чрез партийни правителства, парламенти и президенти в предизборните кампании „едностранчиво експонират своите и крият останалите кандидати...“ (В. Брезоев, „„Не“ на партийната държава“, 2014, стр. 132). Възможно ли е криене от избирателите, ако те сами номинират кандидатите си? От никого не може да се крие предложеният от самия него кандидат. Не може да скрият от него и кандидата, предложението за който на събрание за номиниране на кандидатите е получило по-голяма подкрепа от неговото собствено, и който е заел в листата пожеланото за собствения му фаворит място. Това е главното, а не запознаването със спуснати от национални комитети и партийни централи кандидати. Хората трябва да избират тези, които са опознали в процеса на работата им и са заслужили доверието им преди насрочването на съответните избори. Бедата е там, че народът има право да бъде само ням слушател на чужди предложения. В това отношение електронните номинации не са решение, защото може да бъдат скривани от него по-лесно. А и да прочете в интернет непознати имена, едва ли ще е ощастливен.
Кандидатурите издигани на събрания на записаните за гласуване във всяка избирателна секция граждани не може от никого да им бъдат скривани. Избраните номинирани от гражданите не биха могли и сами да се крият, за да не изпълняват ролята си на носители на „политическото и гражданското начало“. А докато кандидатурите са от чужди на избирателите номинации, низходящата тенденция на избирателската активност няма да ни липсва.
В цитирания от г-н Брезоев проект за нов закон ясно е казано, че издигането на кандидатури за народни представители ще „се прави от Национални инициативни комитети (НИК). Те са организации на граждани, партии или коалиции. Създават се, за да равнопоставят всички участници в изборите, като предоставят правата и задълженията, които имат партиите и коалициите и на всички останали граждани...“ (пак там, стр. 134). Щом ще бъдат национални, а не по избирателни райони, тяхната близост до избирателите не е сигурна. На колко и на кои граждани ще станат организации непартийните НИК не е ясно. Няма ли да се окажат истински представители само на т. нар. „автентичен елит“? Няма ли да са граждански много по-неконтролируеми, отколкото партиите и коалициите? А борещите се за власт партии едва ли доброволно ще делегират правата си на инициативни комитети, равнопоставени с тези на безпартийните. Какъв натиск би ги принудил на такава отстъпка?
* * *
Трябва да помним предупрежденията на А. И. Солженицин. Взаимното предполагане на партиите е по-дълбочинно от тяхната несъвместимост. Възможно ли е при нашата политическа система да се преодолеят привилегироването на партиите и дискриминацията на гражданите, както пише В. Брезоев? Наивно е да се надяваме създаващи се за участие в избори и саморазпускащи се Национални инициативни комитети на безпартийните да могат успешно да противостоят на партийното обединяване в защита на настоящата система и да обезпечават равнопоставеност на гражданите. За да спасяват корумпираната си система, не само помежду си, а и със сатаната са готови да се съюзяват партийните лидери. Отдавайки, напълно основателно и съвсем по човешки, почит към паметта на убитите по време на януарските атентати в Париж през 2015 г. и осъждайки атентаторите, лидери на Европейски съюз не пропуснаха демонстративно да се отъждествят с богохулници, безсрамно подиграващи се с религиозните чувства на много стотици милиони мюсюлмани и християни от цялата планета. Вместо да стигат до такава самоидентификация, много по-наложително е европейските партийни лидери да помислят по въпроса за липсата на чуваемост за мненията на мнозинството граждани, вярващи и невярващи.
* * *
Книгата на В. Брезоев има и достойноството да предизвиква още много въпроси. Някои са много важни. Защо е необходимо да се запазва пропорционална избирателна система, ако всички кандидати ще се представят от НИК и след избори НИК ще са разпуснати? Кому ще са потребни резултантните пропорции? Защо да не се въведе изцяло мажоритарна система, ако след изборите никой няма да има право да влияе на депутатите? Има държави с партии и напълно мажоритарна система. Защо ние да искаме и НИК, и пропорционална? Така гражданинът-избирател отново може да си остане с „много баби – хилаво дете“. Не е ли това в полза на т. нар. „автентичен елит“? С какво 15-те граждани, които ще имат право да учредят НИК, ще гарантират по-добро качество на кандидатурите, отколкото една партия или коалиция с 15000 регистрирани членове? Дори и да има списък на 3000 подкрепящи даден НИК избиратели, каква ще е политическата реализация на другите 6 или 7 хиляди, необходими за избирането на 1 кандидат за народен представител?
Демократизирането на подбора за издигане и избиране на кандидатите В. Брезоев свързва с електронния подход и нови критерии за номиниране и за мажоритарно подреждане на пропорционалните листи. Казва се, че главното в предлагания подход е „кандидатите да се предлагат от всички пълноправни граждани“. В подкрепа на действия за реализиране на тази идея написах тези редове. Но целта не може да се постига по предварително определените „критерии“ за подреждане на кандидатските листи. На предходни места в тази рубрика е показано, че „критериите“ са много неопределени. През втората половина на XX век разчитахме на толкова „определени“ критерии и с тях през кризата стигнахме до катастрофа. Вековната ни история доказа безплодието на такива критерии.
