Изследването е на доктора по философия, граждански ангажиран политолог, Владимир Брезоев, от 2012 година. То цели „да спомогне за осмисляне на ролята на гражданите за подобряване на живота“. Акцентува се на идеята за управление в полза на всеки гражданин.
Анализът на политолога за случилото се на последните президентски и предпоследните за местна власт избори започва с оценката: „Нищо ново – партиите пак (се заблуждават, че) спечелиха, гражданите пак загубихме (наистина)...“ (В. Брезоев, „„Не“ на партийната държава“, София, 2014, стр. 114). Оценката относно мнозинството граждани е валидна и за последвалите двукратно парламентарни избори, и за произведените през изтичащата година местни избори.
Участващите в изборите подкрепят партиите. Затова много партийци искат да ни задължат всички да сме участващи. Защото смятат гласуващите за свои хора. Надяват се, че и негласуващите досега, хващайки дългата бюлетина, не биха могли да се измъкнат изпод голямата „тяга“ и също ще тръгнат по „правия“ път. Направят ли го, няма как да е другояче, защото партийците ни не признават нито чиста бюлетина, нито на кръст задраскана. Никой не може да прекърши увереността им, че са автентичният „елит“ на обществото. Така ще е, докато ние, електоратът, за управлението нямаме право на чуваема членоразделна реч, а само – на бюлетина.
* * *
В. Брезоев пише, че е необходимо избирателят да прави политика по конституиране на институциите на държавата, които да осигуряват неговите индивидуални права. Добре е казано като политическа цел. А какво е средството за постигане на реализацията на тази най-важна политическа необходимост на съвременността? За този автор, средството за постигане на целта е познаването на кандидатите. „Колкото по-добре гражданите познават кандидатите, толкова по-съзнателно ще направят своя избор. Следователно изборите ще са „политически и социален акт“ само когато избирателят знае за кого и за какво гласува. И ако той наистина има добра ориентация, ще бъде мотивиран заедно с другите да конструира институциите на държавата, да им делегира своята легитимност. За да им търси помощта и да има право да ги контролира и санкционира именно политически и граждански“ (пак там, стр. 115).
Абстрактно вярно! Конкретно – нереализуемо! Не само липсва синтезът, но не достига и анализът. Защото само с бюлетина не може нито да се конструира, нито да се контролира. Защото, при наличната избирателна система, нито е възможно гражданите добре да познават кандидатите, нито доброто познаване е достатъчно. Зачислен ли си в нямото съсловие, собствен избор нямащ. Дали ще ти предлагат неподходящите кандидати партии, или това ще прави някой НИК, собственото ти унижение все е действително. Неламтящи за власт НИК-ове може да предложат и по-добри кандидатури, но без избирателски контрол и това не е сигурно.
И инцидентни площадни събрания не могат да помогнат. Или, и да помогнат някой път, ще е случайно. Изборът ти ще е по-съзнателен, когато имаш право сам да предлагаш и да отстояваш предложенията си. Щом като делегираш „своята легитимност“, най-първото ти естествено право е най-напред сам да можеш да предлагаш „на кого“ да делегираш. Отделен е въпросът кои и колко избиратели, и откога едни или други ще започнат да го правят. Правото на всеки равен пред закона трябва да е неотнимаемо. Всичко друго по този въпрос е от Лукавия. Надеждата за граждански контрол чрез НИК-ове също е илюзорна.
Дано новата 2016 година пробуди повече последователи на идеята на В. Брезоев за истинска демокрация. Дано техните надежди станат по-реалистични!
