Политическа криза, изискваща преодоляване без преписване

Като традиционни преписвачи от белгийците се успокояваме, че такава политическа криза като нашата неотдавна имаше в Белгия. Но социално-икономическото положение в България е далеч по-лошокачествено, отколкото в Белгия. Затова усилията за възпроизвеждане на досегашното състояние на обществото в България са много по-неоправдани в нашата, отколкото в белгийската държава. Политическият конфликт у нас изисква по-радикално разрешаване.

Хенрих Батишчев е прав, че противоречието се осъществява, доколкото се разрешава. Разрешаването като преодоляване пренася движещата обществото напред взаимоотрицателност в нови единства на противоположности, а разрешаването като възпроизвеждане я възстановява в предишното единство. Противоположните страни в българската политическа система вече са изгубили достойнствата на противоположности в движещо обществото напред противоречиво единство. Затова противоречието между българските управляващи партии и партиите в опозиция трябва да се разрешава като преодоляване и да остане в историята.

Неизчерпаеми възможности на двигател на обществото напред има противоречието, което е породило самата държава. Това е противоречието между овластяващи и овластявани. Овластяващи и представлявани са избирателите. Овластявани като представляващи или управляващи са избираните. За да осъществява изначалната си функция това противоречие в съвременните условия на необходима демократизация, трябва да се научим да номинираме, да подбираме и да критикуваме представляващите ни и управляващите по-добре, отколкото правят това съществуващите партии. Изобилието на информация не може да ни направи способни на всичко това, ако не започнем сами да го правим.

В условията на действието на сегашните Конституция и Изборен кодекс трябва да се започне със създаването на инициативни комитети и номиниране на кандидати за независими народни представители. На събранията за гласуване на такова номиниране трябва да се канят всички граждани от съответния избирателен район. Дошлите желаещи да присъстват трябва да имат право на глас при определянето на номинираните. И да не изберат предложените за независими народни представители на изборите, ще трупаме ценен опит за създаване на избирателска самоорганизация.

Когнитивно-рационално ниво на политическото поведение

От политическата ни култура зависи нашата способност да изразяваме адекватно собствените си стратегически социални интереси. Без нея не можем да отстояваме правата си нито при косвена парламентарно-представителна, нито при пряка демокрация. А повишаването на когнитивното равнище на социално-политическото ни поведение блокира още през миналия век.

Високотехнологичните средства за масова информация маскират идейно-политическата мизерия у нас. Идеологическата дезинформация води до поддържане на вековно политическо ниво на нашата държава, намиращо израз в посрещането на всяко ново политическо предложение с въпроса: „Къде го има това по света?“ Илюзията за всеобхватна политическа информираност не допуска възприемане на нещо различно от вече станалото в чужбина.

Медийно предаваната социално-политическа информация не способства за участие на обикновените граждани в политическа дейност. Чл. 12 на Конституцията отрича правото на такова участие на безпартийните, но никой не протестира за това. Липсват критерии за необходимото организационно-политическо ниво на качествата на избираните в органите на държавната власт. Достъпът на всички до практически неограничено количество социално-политическа информация създава у много хора самочувствие за готовност за участие в политически действия и решения. Но участието на по-голямата част от тях се изчерпва с коментиране на прояви на известните политици-партийци. Някои, увлечени от социалната инерция, участват и в стихийни политически действия.

За много интернет потребители оценката на получаваната социално-политическа информация е непривлекателна задача. Тяхното рационално-когнитивно ниво се котира като по-ниско от това на класическите средства за масова информация. Понякога те нямат морално-ценностни задръжки и политическите им реакции са повърхностни, едностранчиви и самонадеяни.

Политиката засяга съществено-необходимите интереси на всички граждани и всеки е длъжен да защитава политическите си идеи и позиции. А настъпилата през 2021 година политическа криза вече налага не само да защитава идеите си, а и да ги прилага. Това изисква отказ от очакването на поредния месия.

Самоограничаване

Самоограничаването е самовъздействие върху собственото функциониране. Самовъздействие има при всяко удовлетворяване на собствени потребности и взаимодействие по свой избор. В условията на пандемия е необходимо самоограничаване в процеса на удовлетворяване на материалните и духовните потребности на млади и стари. Но не всякога и не всички се съобразяват с тази необходимост. Това умножава конфликтните ситуации в нашето общество.

Между избиратели кълни антагонизъм и обществото ни не му се противопоставя чрез своевременно самоотрицание на състоянията на агресивност. То става по-зависимо от външни въздействия и се засилва ролята на случайните взаимодействия. Това се проявява и сред представляващите ни в парламента.

Партийната система улеснява узаконяването на много правителствени решения. Това не способства за повишаване на нивото на качеството на законите. Партийното парламентарно мнозинство трудно самоограничава „предаността“ си към излъченото от него правителство.

Партиите самоограничават отговорността си за управлението на държавата при недостатъчно тяхно парламентарно мнозинство. Заинтересоваността от наличие на „предано“ на правителството мнозинство в парламента може да преодолее безпартийна парламентарна система. В нея всеки представляващ избирателите ще се ръководи от собствена преценка на внасяните за утвърждаване проектозакони или други решения. Не разчитайки на партийно становище, всеки депутат сам ще напряга ума си. Това ще повиши коефициента на полезно действие на депутатската функционалност.

В настоящия парламент често в разискванията участват едни и същи представители на парламентарните групи на партиите или коалициите. Времето за обсъждане на законите в Народното събрание не е кратко, а нямаме стабилно законодателство. Правят се много тенденциозни изказвания и малко внимание се отделя за повишаване на качеството на законопроектите. Самоограничаването на много от депутатите е за сметка на качеството. 

Самото ни Народно събрание се самоограничи през май 2009 г. със Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление да не решава за произвеждане на национални референдуми относно промени във формата на държавно устройство и на държавно управление. През 2016 г. то наруши тази своя забрана, но не се намери народен представител, който да обоснове необходимостта от такива референдуми и компетентността на Народното събрание да решава за тяхното произвеждане.

Представителство и самоограничаване

Надяваме се, че избираме да ни представляват най-подходящите за това хора. Но колко от нас следят дали наистина те достойно представляват нашия народ? При намаляващите, с усложняването на обществото, възможности за предварително уточняване на достижими цели на общественото ни планиране, избраните да ръководят реализацията на определените национални задачи трябва да са многократно преценявани и отсявани. За многократното отсяване на кандидатите за народни представители и осъществяване на процедурите по приемане на решения за смяна на представляващите ни и управляващите е изключително необходима самоорганизация на избирателите. А избирателската самоорганизация изисква политически субекти-избиратели.

Истинската демокрация предполага граждани-индивидуалности, въпреки и относително, до висока степен независими от обществената инерция. Нравствената мотивация на такива граждани е достатъчна за самостимулация на обществената им активност, без непременно анализиране на всички съпътстващи взимането на избирателски решения дреболии. Осъзнаваните обществени интереси и нагласите им към определени социални ценности детерминират политическата действеност и поведението им.

Процесът на разлизация на политическата активност може да поражда завист и да създава средища на безнравственост. Лесноосъществимите политически номинации водят до моралнополитически упадък. Лошото съблюдаване на политическите права и неправилното разпределение на политическите задължения води до моралнополитически конфликти и усилва разложителната социална инерция.

Високонравственият човек не се предава на социалната инерция и реализира политическата си същност в конкретни постъпки. Той противостои на инерционната склонност на тълпата и на ударите на съдбата. Старае се да способства за по-дълбоко вникване в съдържанието на обществената необходимост. Знае, че трябва и да отстоява, и, ако е на отговорна обществена длъжност, да самоограничава правата си.

За пълноценна защита на правата на гражданите е необходима висококултурна политическа самоорганизация. Нейната роля зависи от нивото на стартиране на изборните и предизборните процеси. Тя трябва да самоограничава ролята си в контрола над функционирането на органите на държавната власт и управление. А парламентът трябва да самоограничава властта си с приемане на решения за произвеждане на национални референдуми и по проблемите на държавната власт и формата на управление.

Гражданското общество, без масова политическа организираност на гражданите, функционира сред политически самотни и безправни граждани.

Гр. Вълчанов