Партиен талант

Развито въображение – да се представяш като център на внимание. И малцинството българи да са гласували за тях, партийците не губят самочувствието на представляващи българския народ. Неотменен начин за поддържане на такова самочувствие са взаимните нападки, гласовитият им лай едни срещу други.

Когато не могат да се доказват с разрешаване на значими проблеми, започват да лаят по-силно и по-яростно, за да компенсират оскъдността на политическия момент в техните свади. Доказали неспособност или нежелание за контрол на изразходването на надвзети от държавата субсидии, в течение на много седмици занимават обществото с предложенията си за намаляване на държавната субсидия за получен глас на изборите. За тях е важна както субсидията, така и рекламата на тяхното съществуване. В крайна сметка успяват да отвличат вниманието ни от нерешаваните проблеми: изискването да предвиждаме последиците от собственото си гласуване; контрола на избирателите над дейността на избираните; търсенето на отговорност за продължаващата разпуснатост и закононарушения по пътищата и заведенията; кризата на държавността; необходимостта от действително овластяване на гражданите.

По засегнатия въпрос от Дамян. Овладявайки обобщения в езика човешки опит хората усвояват исторически сложилата се система на значенията на думите и изразяваните с тях признаци на нещата в обществената среда. Интернализирайки тези значения и значението на собствената си дейност, човек вътрешно определя социалното си положение и произтичащите от него задължения. За някои български министри или бивши парламентаристи тези общочовешки начини на самоопределение не важат.

П. Тодоров

Власт и натрапени стремежи

Опирайки се върху устойчивите отношения между хората и утвърдените форми на индивидуална и групова власт, държавата може да влияе върху всекидневното общуване на човека. Ръководенето на поведението става преди всичко чрез средствата за информация и целево проблематизиране. За тази цел се подбират анализатори. Конструирането на поле от проблеми е бавен, но целенасочено направляван процес. Обектите на загриженост се представят проблематични от много страни. Проблемите за решаване се поднасят от експерти, професионалисти, групи за натиск, партийци.

Медии се стремят да се съобразяват с потребността от конкретен подход. А социалните мрежи са главно средство за активация. Индивиди, които са уж себе си, осъществяват направляван избор, изглеждащ свободен. Субектността на досегашните протестиращи остава спорна. Протестите относно съдържанието на политиката от години несъмнено са обречени постоянно да се провалят.

Понятието за противоречието индивидуалност – общество се профанизира чрез отношението идентичност – общност. Несигурността нараства, рисковете се увеличават. Рискът се увеличава и поради продължаващия да се шири несвестен език. В разпространението на този език се включи и националният омбудсман. През миналата седмица госпожата заяви, че тези, които защитава, са „бесни“. Ако е така, и нейната работа е лесна. Работата ѝ става излишна. Подобни омбудсмански изказвания, както и думи на министъра на културата, са най-добро оправдание на всеки масов убиец.

Дамян Томов

Раздробено неравенство – индивидуализирано представителство

Посочената от Калин потребност избирателите да бъдат представяни от депутати, които да са независими политически субекти, стана много актуална у нас след последния референдум, но тя съществува от миналия век. Още тогава Улрих Бек (вж. „Откриване на истинската политика“) посочва, че съвременното социално неравенство е индивидуализирано и социалното неравенство не изчезва със социалните класи. То продължава да се задълбочава. Задълбочава се и се изостря. Променя времевите си характеристики, особено за богатите. Размества се и в пространството.

Социално слабите също се изменят и закостенелите от 2-3 века партии не могат да ги представляват. Раздробеното неравенство изисква индивидуализирано представителство на делегираната воля на избирателите. Липсват разпознаваемите макроситуации, изискващи партийно представителство, и в раздробеното социално неравенство както ярки индивидуалности, така и ние, обикновените хора, не може да бъдем представлявани от корумпиращи се партийци. Но партиите настояват за партийно представителство, защото без него не могат да оправдават съществуването си. А в толкова раздробено неравенство те не може да са изразители на материалното положение на различните групи. Не могат да представляват и различните икономически форми, а само олигарси или подкупващи ги фирми. Не могат да представляват и някакъв начин на живот, жизнени стилове на индивидите. Днес и субективните интереси на представляваните се разминават с интересите на жадни за власт партийци. Чрез партийците не могат да функционират актуални процеси на нашето развитие.

Свилен Томов

Глобализация – демокрация!

Глобализацията означава обективно изискване за все по-голям обхват на демократизацията. Свободният живот като пълно зачитане на равните права на другите хора е възможен само ако всички са допуснати до приемането на решения, касаещи общността. В България не е така. Демокрацията изисква с писана конституция да се изброява и ограничава властта, която народът възлага на държавните органи. В България е узаконена върховната власт на недосегаем, нефункциониращ три десетилетия, държавен орган, наречен ВНС. Вместо него, последна дума по всеки засягащ общонародните интереси въпрос има партокрацията. Така, вместо народът да ограничава делегираната на държавата власт, партократичната държава е лишила българския народ от власт, с изключение на правото периодично да преизбира партократите в органите на властта. Ако моето поколение си е заслужило това безправие, затова, че преди двадесет и девет години е избрало недокръстило работата си Велико народно събрание, защо трябва заради нас да страдат и мнозинството българи в съзидаваща възраст. Ако и младите не са съвсем невинни, то е затова, че от време на време протестират, без предварително да се разберат какво искат да се промени.

При отричащия правото ни на политическа дейност чл. 12 на конституцията всякакви искания и протести са или отричане на демокрацията изобщо, или искания на дребно при запазване на политическата ситуация на неравноправие. А без права и отговорност за обществото изгледите за мир и свобода на Земята стават все по-нереалистични.

П. Тодоров