Глобализацията означава обективно изискване за все по-голям обхват на демократизацията. Свободният живот като пълно зачитане на равните права на другите хора е възможен само ако всички са допуснати до приемането на решения, касаещи общността. В България не е така. Демокрацията изисква с писана конституция да се изброява и ограничава властта, която народът възлага на държавните органи. В България е узаконена върховната власт на недосегаем, нефункциониращ три десетилетия, държавен орган, наречен ВНС. Вместо него, последна дума по всеки засягащ общонародните интереси въпрос има партокрацията. Така, вместо народът да ограничава делегираната на държавата власт, партократичната държава е лишила българския народ от власт, с изключение на правото периодично да преизбира партократите в органите на властта. Ако моето поколение си е заслужило това безправие, затова, че преди двадесет и девет години е избрало недокръстило работата си Велико народно събрание, защо трябва заради нас да страдат и мнозинството българи в съзидаваща възраст. Ако и младите не са съвсем невинни, то е затова, че от време на време протестират, без предварително да се разберат какво искат да се промени.
При отричащия правото ни на политическа дейност чл. 12 на конституцията всякакви искания и протести са или отричане на демокрацията изобщо, или искания на дребно при запазване на политическата ситуация на неравноправие. А без права и отговорност за обществото изгледите за мир и свобода на Земята стават все по-нереалистични.
П. Тодоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар