Посочената от Калин потребност избирателите да бъдат представяни от депутати, които да са независими политически субекти, стана много актуална у нас след последния референдум, но тя съществува от миналия век. Още тогава Улрих Бек (вж. „Откриване на истинската политика“) посочва, че съвременното социално неравенство е индивидуализирано и социалното неравенство не изчезва със социалните класи. То продължава да се задълбочава. Задълбочава се и се изостря. Променя времевите си характеристики, особено за богатите. Размества се и в пространството.
Социално слабите също се изменят и закостенелите от 2-3 века партии не могат да ги представляват. Раздробеното неравенство изисква индивидуализирано представителство на делегираната воля на избирателите. Липсват разпознаваемите макроситуации, изискващи партийно представителство, и в раздробеното социално неравенство както ярки индивидуалности, така и ние, обикновените хора, не може да бъдем представлявани от корумпиращи се партийци. Но партиите настояват за партийно представителство, защото без него не могат да оправдават съществуването си. А в толкова раздробено неравенство те не може да са изразители на материалното положение на различните групи. Не могат да представляват и различните икономически форми, а само олигарси или подкупващи ги фирми. Не могат да представляват и някакъв начин на живот, жизнени стилове на индивидите. Днес и субективните интереси на представляваните се разминават с интересите на жадни за власт партийци. Чрез партийците не могат да функционират актуални процеси на нашето развитие.
Свилен Томов
Няма коментари:
Публикуване на коментар