Политически пазар и компрадорска „демокрация“

Политиката, истинската политика, не може да е пазарлък като днешната. Като отношение към обществената необходимост, към бъдещето на обществото и хората, истинската политика не може да не е и стремеж към човешко единение. Затова политиката трябва да е равностоен противовес, а не подражателка на пазара.

В България, както винаги, политиката е купешка, подражателска, плагиатска. Затова много хора не искат да гласуват. За много, нямайки убеденост, че има кого да избират, продажбата е единствено различна от пълното безсмислие на участието в гласуване. Не липсват и търсещите възможност да гласуват за пореден месия.

На пазара се предлагат стоки, на изборите – харизми. Има избиратели, капризни като много купувачи. Осъзнават безполезността на партиите, но не и на „спасителя“-популист. В съюз с медиите „спасителят“ е своеобразен магнит.

Към съюза си с медиите партиите прибавят и този с парите. Всички очакват печалба, но на изборен пазар не може без губещи. Политолози не спират да ни съветват да избираме „автентичния“ елит. Партийният персонал безапелационно отстоява елиминирането ни от процеса на излъчването на кандидатите за избиране в органите на държавната власт.

Гласът на противниците на тази система партокрацията узакони за четвърт век като „недействителен“. Сега ни обещава да го удостои с атестат „полудействителен“. За носещия белезници и букаи, свалянето на белезниците вече е напредък. Ръцете му ще са свободни и ще може да пуска бюлетината на благодарността за извеждането му от състоянието на абсолютна политическа недействителност и за подарената му възможност, макар и принадлежащ към нямо съсловие, да изразява непозволеното му с артикулация чрез ръчна манипулация.

Криза и спекулации

Държавата ни е в криза. Държавата е без суверенитет. Суверенът е безправен.

Суверенитетът предполага политическа култура. Тя все повече не ни достига. Политическата култура се придобива в политическа дейност. Политическата дейност за „суверена“-български народ е табу, наложено му от избираните от него властващи партийци.

Субективно – отношението на мнозинството избиратели към политическата дейност е негативно. Обективно – това отношение е опора на партийния субективизъм и произвол. Така партийци властват „в името на народа“ и берат плодовете на произвола. Сърцевина на политическата дейност е станало споразумяването в името на самооцеляването на партийния персонал, а не удовлетворяването на обществената потребност от съдържателна обществена дейност за постоянно обезпечаване на условия за развитие и реализация на българската електорална „популация“.

Светът продължава да се глобализира. Партокрацията настоятелно се саморекламира, електоралните нагласи бавно ерозират. Има още хора, които съвестно си вършат работата, но това кара останалите все повече да ги подозират. Така тези останали заобикалят всеки закон, който им пречи да спекулират.