Акценти

Устойчивото развитие на обществото зависи от акцентите на представителните и управляващите го органи. Обществото става по-крехко, когато се забравят ценности. За това способства най-често дейността на партии, акценти в която са едни или други цели.

Избирателската самоорганизация ще допринася за постигане на възможно по-високо ниво на обществена антикрехкост, защото акцентите в нейната дейност ще са ценностни. Без политическа активност на избирателите не може да укрепваме морално-политическото единство на нашето общество. Организационното общуване на избирателите може да помага за съчетаване на изпълнението на нарежданията на овластените със съблюдаване на правилата за поведение.

Избирателската самоорганизация може да помага на все повече индивидуалности да усвояват все по-значително съдържание от формите на общественото съзнание. Така ще се умножават и участващите в обогатяването на съдържанието на тези форми. Така ще се повишава нивото на взискателността на избирателите към политическата зрелост на предлаганите за представляващи ни в органите на държавната власт. Понастоящем взискателността към идейно-политическото ниво на кандидатите е принизена и идейният плурализъм е оскъднял. Партийната избирателна система не дава надежди за по-голяма нравствена висота на избираните. Партийният ни политически персонал олицетворява нивото на политическия ни морал. Целенасоченото партийно ограничаване на участието на избирателите в политическите процеси дава печални резултати. Защото фактически се отрича правото на „електората“ на собствено политическо съзнание. Партийци мислят, че тяхното политическо съзнание е предостатъчно за целия български народ.

Самоорганизация за реализация на социално-политическите способности на хората

Става дума за отнемане на привилегията на политическа реализация в обществения живот на много неспособни да се реализират в други области. Защото не се касае само за безполезността на тези партийни представители в органите на държавната власт по отношение на реализацията на актуалната обществено-политическа необходимост. Касае се за огромните вреди, които те причиняват на обществото, на обикновените граждани.

Такива партийци има не само в България. Има ги по цялата Земя. Българските обикновено са подражатели. Където и да са, не можейки да извършват истински необходима политическа дейност, те се занимават с интригантство!

Постигайки единство помежду си, за да противостоят успешно на безпартийните, партиите враждуват заради овладяването на управлението. Искат да управляват техните държави. Някои искат да господстват не само в техните държави. Недоволни от управлението на партийните си противници някои партии организират сепаратистки движения, стремящи се към образуване на нови държави. Уравляващи партии в заплашени от разпокъсване държави започват репресивни действия срещу сепаратистките движения, понякога оценявани като геноцид. Партийци от по-големи държави инициират наказателни операции срещу виновните за такъв „геноцид“.

Подобни изблици на партийност съпътстват много войни през годините след Втората световна война. Тези войни не са малко. Корейската, Виетнамската, Афганистанската, Югославската, следващата Афганистанска, Иракската, Либийската, Сирийската, Украинската.

Вместо войнолюбиви партии за привилегировани партийци, на обществото са необходими самоорганизации на избирателите. Те няма да се борят за власт, а само ще съдействат на избирателите, за да номинират собствени кандидати за представители в органите на държавната власт. За да е пълноценна избирателската политическа реализация, през останалото време самоорганизациите може да работят за идейно-политическо възвишаване на членовете си.

Справедливост при дефицит на мъдрост

Обсъждахме правилата за справедливо поведение през цялата изминала година на избори и продължихме това през 2022 година. Продължават протестите против избраното управление. Оказа се дефицитно и единогласието на правителството. На какво се дължат продължаващите да се изявяват дефицити на държавната ни власт? В края на изтеклия век Н. Н. Мойсеев казваше, че основният дефицит е дефицитът на мъдрост. Едва ли този дефицит е вече преодолян.

Важни фактори за политическите ни дефицити спомена поетът Стефан Цанев в интервюто си дадено на П. Златарева и излъчено от БНТ на 2 март 2022 г. Такъв фактор бил фактът, че умните хора не искат да се занимават с политика, и в резултат на това ги управляват глупци. Истина има и в думите на поета, че с политика се занимават хора, неспособни на реализация в други области на обществения живот.

Защо е така? Защото умните и високонравствени хора не искат да се натрапват на овластяващите избиратели. А мнозинството избиратели не могат да ги предложат, защото не участват в процеса на номинирането на кандидатите за избиране в органите на държавната власт, тъй като номинирането е политическа дейност, забранена на безпартийните граждани от чл. 12 на българската Конституция. Премахването на тази несправедливост предполага промяна на Конституцията ни. Установяването на пълноценна политическа справедливост изисква самоорганизиране на избирателите и предоставяне на право на всеки избирател да предлага кандидати за избиране в органите на властта. Това още не значи, че веднага ще преодолеем дефицита на политическа мъдрост. Но този дефицит постепенно ще намалява и липсата на организационно-политически опит ще се преодолява.

Самоорганизация – чуваемо слово

Индивидуалното поведение, пише Ф. Хайек в „Правни норми и правов ред“, е продукт на системно взаимно приспособяване. Взаимното приспособяване става в процес на общуване. Общуването и приспособяването стават при определен ред в действията. Всички граждани имат право на стремеж към опазване и усъвършенстване на този ред като ценност, от която зависи успешното изпълнение на техните планове и постигнаето на целите им. Всички имат право на взаимодействие с органите на властта за това.

Политическите партии си присвояват тези права на безпартийните граждани. Те се самообявяват за политическа класа, реализираща политическата необходимост. Доколкото политическата необходимост не се възприема чрез сетивата, а се отразява в абстрактното мислене и се изразява чрез словото, партийците монополизират чуваемото ѝ изразяване. Така фактически безпартийните се класифицират като неспособни на мисловно възпроизвеждане на политическите отношения и се държат далеч от политическата власт. Тяхното политическо отчуждение осакатява социално-политическото развитие. Стимулират се антисоциални индивидуални действия. Вместо политическа демократизация се усилва олигархическата партокрация. Многообразието на индивидуалното целеполагане се ощетява. Опити за персонално съдействие за усъвършенстване на правилата се осуетяват. Важността на реда за успеха на индивидуалните действия се подценява. Изисквания, свързани с възможността за поява на нови обстоятелства, се пренебрегват. Забравя се за необходимостта от проверки на съвместимостта на откривана нова норма с вече съществуващите и тяхната система.

Всичко това показва колко е необходимо въвличането на всички политически будни хора в обсъждането и реализацията на изискванията на обществено-историческата неоходимост и на влиянието на разнообразие от случайни процеси върху разрешаването на противоречията в системата и структурата на тази необходимост. И до днес носим срама по челата си, че все още не сме показали способност да се самоорганизираме, за да развиваме способността си да съответстваме на тези изисквания. Висотата на човешката самоорганизация се реализира с цялото си богатство като взаимоотрицателност и взаимно проникване на богатството на човешкото общуване и разцвета на човешките способности. Висотата на обществената самоорганизация зависи от номинирането на най-достойните за представителство в ръководните ѝ органи. Реализацията на тази зависимост е възможна при реално право на чуваемо слово за всички участници в нея. Безсловесното гласуване и липсата на чуваемо слово за безпартийните се взаимообуславят.