Става дума за отнемане на привилегията на политическа реализация в обществения живот на много неспособни да се реализират в други области. Защото не се касае само за безполезността на тези партийни представители в органите на държавната власт по отношение на реализацията на актуалната обществено-политическа необходимост. Касае се за огромните вреди, които те причиняват на обществото, на обикновените граждани.
Такива партийци има не само в България. Има ги по цялата Земя. Българските обикновено са подражатели. Където и да са, не можейки да извършват истински необходима политическа дейност, те се занимават с интригантство!
Постигайки единство помежду си, за да противостоят успешно на безпартийните, партиите враждуват заради овладяването на управлението. Искат да управляват техните държави. Някои искат да господстват не само в техните държави. Недоволни от управлението на партийните си противници някои партии организират сепаратистки движения, стремящи се към образуване на нови държави. Уравляващи партии в заплашени от разпокъсване държави започват репресивни действия срещу сепаратистките движения, понякога оценявани като геноцид. Партийци от по-големи държави инициират наказателни операции срещу виновните за такъв „геноцид“.
Подобни изблици на партийност съпътстват много войни през годините след Втората световна война. Тези войни не са малко. Корейската, Виетнамската, Афганистанската, Югославската, следващата Афганистанска, Иракската, Либийската, Сирийската, Украинската.
Вместо войнолюбиви партии за привилегировани партийци, на обществото са необходими самоорганизации на избирателите. Те няма да се борят за власт, а само ще съдействат на избирателите, за да номинират собствени кандидати за представители в органите на държавната власт. За да е пълноценна избирателската политическа реализация, през останалото време самоорганизациите може да работят за идейно-политическо възвишаване на членовете си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар