С мисъл за тревожни сетнини

С мои акрани предпочетохме да не спестяваме мнението си, заради спокойствието ни, а да противостоим на все по-катастрофалната партийно-политическа инерция. През 1997 година преживяхме финансова катастрофа. В началото на Новото хилядолетие дадохме десетки жертви с недомисленото си участие във войната срещу Ирак. Преди това министър Соломон Паси предлагаше да броим кой наш политически избор предполага повече жертви.

Нашето мнение беше и остана впоследствие, че вместо в смут да броим жертвите на партийната политика, трябва да отхвърлим тази лъжедемокрация. Предложихме да превърнем 2017 година в година на историческите поуки. Предложението не намери необходимата подкрепа.

Износът на фалшивата партийна „демокрация“ продължава. По-малко от 80 години след форсирането на Днепър от антихитлеристки войски, сред които преобладаваха руснаци и украинци, край Днепър продължава да се пролива човешка кръв. Оставаме с убеждението, че на заклещеното в капака на партийно-политическата система човечество е необходима година за политразмисъл. В памет на загиналите след деветоюнския преврат в партийните касапници, включая Втората световна война, през 2023 година ще помълчим!

Взаимоотрицателност на политическите състояния

Развитието на родово-племенната организация на труда дава началото и на политическото развитие на обществото. Но политическата организация на обществото се развива по-бавно от икономическата. Противопоставянето на природните предмети един на друг става при най-различни качествени отношения и съотношения и качествени нива. А политическото качество има по-строго определени граници. В рамките на мярата на една качествена политическа граница може да функционират политически сили и субекти в различни количества.

Политическата стабилност предполага устойчиво разнообразие на политически субекти, необходимо за постигане на повече яснота относно тенденциите на цялостното развитие на обществото. Тенденцията на общественото развитие към ускоряване поражда въпрос за устойчивостта на нашето общество. Устойчивото обществено развитие зависи и от нашето разбиране за характера на съвременната обществена необходимост. Това означава разбиране за противоречията, в чието разрешаване масово участваме. Трите най-съществени страни на обществено-историческата необходимост и днес изискват разрешаване на три различни противоречия с най-дълбока същност отношението взаимодействие – самодвижение.

Една от тези три страни, изискващи от хората да се съобразяват с обществено-историческата необходимост, е отношението общество – личност. Това противоречиво отношение прави хората взаимозависими и неможещи да живеят човешки без обществото. Обществото и човекът са взаимозависими и социалната инерция влияе на всеки човек. Противостоенето на вредните влияния на тази инерция характеризира гражданското достойнство. То се проявява особено в изборните процеси. Но мнозинството избиратели се примиряват с политическото си неравноправие в тях. А досега липсва избирателска самоорганизация, в която избирателите да взаимоотричат състоянията си и да преодоляват обхващащото ги примиренчество.

Сега партийно-политическата инерция е много вредна. Партийно-политическата система функционира ограбвайки политическите права на мнозинството граждани. Партиите много се обвиняват взаимно в търпимост към корупцията, а не правят необходимото за обществена непримиримост към нейните проявления. Те нямат съществени идейни различия относно разкриването и реализацията на съдържанието на обществено-историческата необходимост, а идейно-политическият плурализъм е условие за демократизацията. Новооткриваните обществени процеси отекват в будните индивидуални съзнания с различни свои признаци.

Различните хора акцентуват на различни структурни отношения и се абстрахират от различни признаци на процесите. В абстрактното мислене се възпроизвеждат свързани със съответните акценти в структурен контекст асоциации. Тяхното информационно богатство може да се оползотворява с участието на гражданите-избиратели във функционирането и на представителната, и на пряката демокрация. Това участие може да бъде пълноценно и задълбочавано с обсъждане на проблемите и предложения за разрешаването им в подразделения на избирателската самоорганизация. Така избирателската самоорганизация ще може своевременно и съзидателно да взаимоотрича състоянията си и със своите членове-избиратели, и с избраните с техни номинации представители в органите на държавната власт.

Политическа свобода – единно функциониране на обществото и човека

Политическата свобода е процес на съзнателно осъществяване на мисия. Процесът на регулацията на индивидуалното поведение зависи от самопознанието и усвояването на правилата за справедливо поведение. В съответствие с него, осъзнаващият човешката си мисия човек постига и изявява индивидуалната си свобода.

 

Политическата свобода се осъществява като процес на съучастие в разкриване на истината за актуалната обществена необходимост и на приобщаване към нейната реализация. Разбирането на тази истина открива простор за реализация на индивидуални способности на хората. Разкриването на криещата се под обществените явления обществена същност прави възможно осъзнаване на по-дълбоката същност на отношението общество – човек. Свободата е процесуално състояние на съвпадение на сиянието на зората на истината за обществената същност и отдадеността на действената съкровеност на питащата човешка целенасоченост. Тя е в откриването на смисъл в поетото направление на тази целенасоченост. Индивидуално смислената битийност и социалната събитийност, различавайки се, да съвпадат.

Откривайки се в обществото, човек търси ролята си в него. Човешки е стремежът собствената роля в обществената организация на труда да се извисява до собствена роля в реализацията на обществено-историческата необходимост. Избирателската самоорганизация може да има целенасоченост той да е присъщен на всички граждани.

Реализирайки се чрез организираност, политическата свобода изисква и ролево отграничаване на човека от обществената среда. Осмисляйки се като субект на обществени отношения, човек има право и на индивидуална политическа реализация. В различни ситуации различни хора може да влияят на поведението на множество други.

Още в Античността мъдреци са стигнали до истината за наличие на политическа страна на човешката същност. В различни епохи се акцентува на различни нейни признаци. Хората може взаимно да изменят политическите си състояния. Между тези състояния функционира взаимоотрицателност. Тя може да стимулира тяхното общуване. Един друг опознавайки интересите си, гражданите може взаимно да допринасят за намиране на подходящите си роли в политическия процес. Могат взаимно да стимулират интересите си към проявленията на обществено-историческата необходимост.

Необходимост от функционална регулация на политическата система

Проявявайки критичност към дейността на политическите ни партии, президентът каза, че партиите търсят посредници за диалог с гражданите. Но самите партии не са нещо повече от политически посредници. Те са посредници пречещи на демократизацията. Те са посредници с претенция, че са способни да артикулират интересите на различни групи граждани. А участничка в телевизионното предаване „Пресечна точка“ казва, че на партийните ни политици им липсват политически идеи и цели. Кому са необходими безидейни политически посредници? Кому са необходими политически посредници неспособни за обществено-целесъобразна политическа дейност?

Партийни политически посредници се натрапват на хора, които са неспособни сами да мислят за обществените интереси и цели. Който сам няма мнение за обществените потребности и интереси, не е способен и да избира представляващи го в държавните органи. Да не говорим за необходимия граждански контрол над дейността на представителните органи.

Раздвоености в избирателската самоорганизация

Силата на политическата самоорганизация зависи и от индивидуалната, и от груповата артикулация. В политическата организация има йерархия и никой не трябва да забравя от чие име може да говори. Политическите субекти следва да познават способността си да противостоят на социалната инерция и да помнят, че и случайна раздвоеност може да еволюира до политическа необходимост. Избирателската самоорганизация може да създава значима подреденост и трябва да откроява организаторските таланти. Това изисква единство в процеса на множество раздвоявания.

Плурализмът на мненията в политическата самоорганизация се развива на основата на едновременна грижа за индукцията и силогистиката в дискусиите. В разсъжденията на действено мислещите членове необходимо се отразяват единствености и раздвоености. Единството на самоорганизацията зависи от нивото на общуването на страните на главната раздвоеност на членския ѝ състав и от нивото на взаимното стимулиране на процесите на обсъждане на проблемите на представителната и на пряката демокрация. Членовете на организацията се раздвояват на предлагани и предлагащи. Предлаганите се раздвояват на номинирани и отпадащи като предложени; номинираните – на избрани и неизбрани. Предлаганите може да са предлагащи, а предлагащите – предлагани. При следващи избори те може да разменят ролевите си състояния. А взаимоотрицателността на състоянията на представляваните и представляващите е най-основополагащата предпоставка на демократизацията и прогреса на представителната демокрация.

Важна е и взаимоотрицателността на състоянията на процесите на обсъждане на проблемите на представителната и на пряката демокрация. Когато на избирателски събрания се обсъждат проблеми на участието ни в произвеждането на един или друг референдум, логично е участниците да преценяват кой от изказващите се проявява най-голяма задълбоченост в процеса на обсъждането и да имат това предвид, когато предлагат номинации за избиране на депутати. А самото участие в подготовката за произвеждани референдуми може да се раздвоява на: обсъждане на проблеми, по които може да се произвеждат референдуми; обсъждане на становища по въпроси, за които са насрочени референдуми.

Самоорганизация – идеен плурализъм

Необходимо е съобразяване с контекстуалните разсъждения и отчитане на процеса на изменение на практиката. Плуралистът разрешава възникващите практически проблеми според мястото и ролята им в наличната ситуация. Изразени несъгласия стимулират концентрацията на вниманието му върху съотношенията на предложени алтернативи.

Избирателската самоорганизация трябва да създава обстановка за субектна реализация. Разностранните способности на хората изискват развитие и реализация. За развитието им способстват нравствеността, обучението и традициите, функционирането на които понастоящем е под силно влияние на политиката. За да изразява устойчивото ни отношение към интегралната обществена необходимост, българската политика трябва да преодолее люшкането си от една едностранчивост към друга, намерило ярко проявление в областта на правосъдието. Пълноценната ни реализация като субекти на обществените отношения изисква развитие на многообхватно чувство на отговорност у всички поколения българи. А без политическо общуване на мнозинството граждани е невъзможно преодоляването на едностранчивостта на нашия хуманизъм. Нямащите фактическо право на чуваемо изразявана политическа артикулация на очакванията си избиратели не се чувстват отговорни за пълноценната реализация на нравствено-политическата необходимост. Неизпитващите емпатия към политически общуващи с тях граждани не са готови да отстояват човешкото право на публична чуваемост. Преодоляването на насилието, хуманността и чуваемостта в обществото предполагат масова и действена политическа организираност.

Без избирателска политическа самоорганизация остава едностранчив и повърхностен идейно-политическият плурализъм. Без продуктивно масово обсъждане на възникващите несъгласия осъзнаването на актуалната обществена необходимост често не се осъзнава достатъчно задълбочено и се реализира едностранчиво. Умерен дисенсусен плурализъм може да стимулира конкретността на обсъждането на проблемите. А днес партийно-политическите групировки ограничават плурализма на мненията. Зад партийно-груповия монопол над политическата артикулация на интересите и очакванията се губи възможността за изява на личностната идентичност на милиарди хора на Земята.

Политическа субектност и самоорганизация

Много от проблемите, разрешавани от наши предци, изискват нови умствени усилия. Сред тях са и проблемите на политическата субектност. Политическата свобода е непостижима без политически субекти.

Включвайки се в политическа самоорганизация, човек избира начин за политическата си реализация. Съзнателно правещият това човек има очаквания за политическо общуване и единодействие с другите встъпили в тази самоорганизация. Самодейният характер на организацията предполага действително участие на нейните учредители в написването, обсъждането и приемането на учредителните ѝ документи.

Ставането на избирателската самоорганизация като нова политическа асоциация вследствие на действеното осъзнаване на равни и свободни индивидуалности е предпоставка за съзидателното ѝ функциониране. Функционирането на самоорганизацията като „политическа сила“ изисква отделният ѝ член да се стреми постоянно да открива у другите способности на политически субекти и да отстоява предпочитани начини за тяхното развитие и реализация. Действеният политически субект се старае не само своевременно да осъзнава проявленията на обществената необходимост, но и да открива най-подходящите за олицетворение на нейната реализация сред другите. Така той допринася за по-голяма сплотеност на организационната цялост, към която принадлежи. Може да допринася за целенасочеността ѝ към антикрехкост при разнообразие на персоналните очаквания; за устойчива адекватност на използваните за постигане на целите средства; за прилагане на повече конкретика в планирането на организационно-политическата работа и съобразяването му със състоянието на поведението и характера на членовете.