През 1958 година ДСНМ се преименува на ДКМС и още в началото на 1959 година най-добрите младежки бригади в Габрово създават движение за ударен комсомолски труд. През септември 1959 г. участници в това движение се събират на Първа национална конференция. Едновременно, под ръководството на професионалните съюзи, възрастни работници се включват в бригади за образцов социалистически труд. Две години по-късно, в средата на 1961 година, бригадите за ударен комсомолски труд наброяваха 4170, с около 80 000 участници, а бригадите за образцов социалистически труд – 7443, с над 110 000 участници.
След съвместно решение на ЦС на професионалните съюзи и ЦК на ДКМС, публикувано на 2 юли 1961 година, движението на младите работници за ударен комсомолски труд и на възрастните работници за образцов социалистически труд се обединяват в „Движение за комунистически труд“. Мисля, че това обединение и последвалото го разширяване на движението са прибързани, както много други инициативи в НРБ. След два месеца в движението за комунистически труд са включени над 12 000 бригади, 532 смени и цехове и 34 предприятия. Разширяването му продължава.
Още този начален стремеж към увеличаване на количеството на участниците доведе до снижаване на тавана на идеалите на движението. Към предишните стандартни производствени задачи на участниците в социалистическото съревнование – преизпълнение на плана, икономия на материали и т. п.– се прибавят две много общи, неопределени, изисквания: борба за по-висока обща и техническа култура и за примерно социалистическо поведение. За сърцевина на движението за комунистически труд се смятаха усилията за непрекъснато повишаване на производителността на труда. Необходимостта от тези усилия се свързваше с недостига на работна сила в пределите на цялата страна.
Български социолог писа, че за увеличаване на производителността на труда трябва да се води борба и с надписванията, нарушенията на трудовата дисциплина, текучеството и егоизма, защото „от тях кокичетата на комунизма изсъхват“. Като изисквания към участниците в движението за комунистически труд се посочваха: системно четене на художествена литература; по-често ходене на театър, опера, концерти, изложби; участие в обсъждания и загриженост за цялата бригада; интерес към новото в живота. Бригадите за комунистически труд трябваше да създават възможности да се изявяват разнообразните способности на хората и в процеса на колективния живот – нови умения и способности. Това означава развитие на движението в дълбочина. Очакваше се в колективите за комунистически труд да съзряват предпоставките за всестранно развитие на личността. При слабия интерес към самовъзпитанието, при липса на психолози и недостиг на добри организатори, в тогавашните условия това бе архинаивно очакване.
Бригадите за комунистически труд оказваха помощ на членовете си при строеж на жилище, болест, стремеж към по-пълно задоволяване на личните културни потребности. Но за да бъде истинско, движението за комунистически труд трябваше да способства за превръщане на труда в първа жизнена потребност на гражданите на НРБ. А трудът става първа жизнена потребност, когато човек е убеден, че в него проявява и развива своите същностни сили. За да става това, съдържанието на труда трябва да се обогатява непрекъснато.
Но движението не се развиваше в дълбочина. Съчетаването на личните и обществените интереси постепенно се влошаваше. Нивото на положителния пример на партийните и комсомолски активисти се понижаваше. При такива тенденции, в много колективи за комунистически труд, след като участниците даваха обещания и се включваха в движението, напрежението спадаше и те бързо се смъкваха на предходното равнище. В началото преобладаваше щурмоващина и се тръгваше по отъпкани пътеки. Нови и разнообразни традиции не се създаваха. Защото в повечето колективи за комунистически труд липсваха самоусъвършенстване, постоянство, ритмичност.
Така, с често възвръщане към изходното ниво, колективите изпадаха в „омагьосаните кръгове“ (по Т. Живков). За това допринасяха и шаблонни обещания, често подготвяни само от ръководствата. В крайна сметка, с такъв примитивизъм, се компрометираше не само движението за комунистически труд, а и самият комунистически идеал.
