В началото на третото хилядолетие президентът Джордж Буш-младши ни поздрави с освобождаването от робство. Той не уточни за кое и какво робство става дума. Ако е имал предвид робство в НРБ, поздравлението беше позакъсняло. Защото носталгията по това робство вече набираше сила.
Ако пък е имал предвид освобождаване от поробителката Глупост, то господин президентът е избързал. През изтеклото повече от десетилетие време след неговата честитка дадохме не едно и две доказателства за това.
Принос в това направление има мнозинството от нас. А пример са стотиците хиляди подписи в подкрепа на проведения през 2013 г. плебисцит. Такъв пример са и стотиците хиляди подписи в подкрепа на непроведения плебсицит за задължително гласуване. Оказва се, че в някои от големите градове на България подкрепящите задължителното гласуване са повече от гласуващите.
Президентът предлага задължително гласуване, но не и право на чуваемо изразяване. А според госпожа Първанова – председател на НДСВ – трябвало да избираме едвродепутатите в екип. Защото независимия депутат не го слушали. Не го слушали понеже нямал подкрепата на никаква партия. Тогава като какви независими личности може да се изявим в тази евродемокрация, щом в нея класира хората само партокрация? Еднопартийна или многопартийна, партокрацията е пътеводител към духовния ад.
* * *
И най-яростните противници на досегашното управление разбират, че илюзията за „панацеята“ мажоритарни избори ще позволи на „олигархията по-лесно да купува всеки мажоритарен кандидат за депутат“ (Момчил Баждаков). И да не е за всеки, ще важи за много кандидати.
По-интересни са квазитеоремите на М. Табаков.
Квазитеорема-принцип:
„Във всяко общество, след достатъчно дълъг времеви период, функционалните отношения и зависимости (в частност икономическите) взимат връх над останалите, включително и над идеологическите, и стават водещи.“ (сп. „Философски алтернативи“, 2014, Но. 2, стр. 144).
Според М. Табаков, в първите години на системата отношението „партийци – безпартийни“ е аналогично на робовладелци – роби, а по-късно то функционално напомня на феодали – крепостни. Това е писано за отношението комунисти – безпартийни. Можейки да пътуват на Запад, „младочервените“ не симпатизирали на социализма. „Сред червените се появиха и хора, които имаха самочувствието, че са постигнали всичко благодарение на своята квалификация, качества, труд и способности, те нямаха чувството, че без системата са загубени. Създаде се червен менажерски слой, който започна да изпитва разбиране и симпатия към бившия буржоазен икономически елит – банкери, фабриканти, търговци, спекуланти, които родителите им мразеха и бяха смазали. Част от номенклатурата приемаше своето елитарно положение за естествено и започна да не харесва егалитарната идеология...“ (пак там, стр. 145). По един или друг начин тя присвои „част от социалните фондове“. И сега тя е готова да възприема всички като равни пред нея. А щом като всички са равнозадължени, защо и гласуването да не е задължително? Знае ли човек не искащите да гласуват за кого биха гласували?! Защо губещите да не се хванат и за сламката?
