55-годишни искрици политически плурализъм

Става дума за искрите, разпръснати от участници в IX световен младежки фестивал от Германската федерална република. Участващите във фестивалните политически дискусии български делегати видяха, че и политическият плурализъм може да има много проявления. Затова допринесе много преподавателят от Софийския университет Асен Игнатов, който не само участваше с четене на текст от катедрата, но и осигуряваше бърз и точен превод на всички реплики на делегатите по време на някои дискусии. Делегатите разбираха, че когато мненията им взаимно си противостоят, в по-висока степен идейно се обогатяват.

Оттогава и до днес идейните спорове се подценяват. Така бе при съществуването на две партии, с ръководна роля само на едната, в Народната република. Така е и при съществуването на стотици партии в днешната Република България. Спорове много, а идеи относно развиващата се обществена необходимост не се срещат. Умножаването на политическите структури не толкова стимулира, колкото ограничава плурализма на общественото мнение и достатъчно чуваемост има само за мненията на единици. Политическите партии имат почти щатни говорители със самочувствие на универсални и уникални изразители на народно мнение. Това самочувствие на партийните говорители е обусловено от нивото на политическата култура на избирателите, но за мислещият съвременен гражданин при толкова информационни системи е обидно винаги други да са изразители на неговото мнение. Гражданите, достигащи нивото на необходимата политическа култура, могат сами да артикулират народните интереси, стига да има кой да ги чуе. Постоянното питане на обикновените избиратели за кого биха гласували, а не какво биха предложили, допринася за духовната им изолация.

Вместо да премахнат елементите на страх от репресии, съществуващи у някои българи, участващи с изразяване на алтернативни мнения на общоселски и квартални събрания в Народната република, съвременните партийци премахнаха самото провеждане на събранията на обикновените граждани. Партийците пренебрегват всякакви възможности за политическо мислене у безпартийните. Те, както и много журналисти, считат обикновения избирател за способен само да разпознава бюлетините. Докато, освен партийния персонал и някои юристи, те считат за политически компетентни само себе си. Засилват се политическото отчуждение и вниманието само към отделни случайности в политическия живот.

Значимост на избирателската самоорганизация

Разбирайки, че смисълът е в значимостта като предназначеност (А. Ф. Лосев), избирателят, когато няма за кого да гласува, мисли, че в бюлетината липсва името на този, за когото си заслужава да гласува. Такъв избирател може сам да открие смисъла на създаването на избирателска самоорганизация. Практическата значимост на избирателската самоорганизация ще зависи от степента на осмисленост на членството на избирателите в нея от самите тях.

Избирателската самоорганизация няма да дава направление на избирателите към кандидат за избиране, при името на когото да отиде бюлетината им. Тя трябва да помага на избирателите да осмислят различните идеи и предложения на кандидатите. Трябва да способства за устойчив плурализъм на избирателски мнения и за повишаване нивото на избирателската взискателност: множествеността на избирателските мнения да произтича от знание за многообразието на признаците и проявленията на обществената необходимост; плурализмът на предложенията и на избирателите, и на номинираните за кандидати да откроява същността на изискващото се разрешаване на противоречия.

В партийно-политическата система плурализмът е уязвим. Това пролича и при правенето на предложения за избиране на управител на Българската народна банка. Народни представители от партии на управляващата коалиция изразиха опасения, че ако парламентарни групи на участващите в коалицията партии предоставят две различни предложения за кандидат-управител на банката, решаващата дума ще остане за опозицията. Такъв страх от ощетяване на собствената роля изключва разбиране на прогресивността на взаимоотрицателността на състоянията на управлението и опозицията. Тя не се изчерпва само с редуване на партии или коалиции в управлението. Стремежът към постоянно предварително уеднаквяване на предложенията в коалицията не стимулира идейната съдържателност на обсъждането в парламента. Това означава, че дори и членове на образувалите коалиция партии да говорят за политически плурализъм, плурализмът им е едностранчив.

Оказва се, че в партийно-политическата система партийният престиж е по-важен от съдържателността на обсъждането на държавните проблеми. Някои избиратели казват, че не се касае до партийния престиж, а до опасността опозицията да избере по-неподходящ кандидат. Ако е така, толкова по-зле за партийната опозиция, която понякога включва почти половината от народното представителство, а и за избирателите, които не са отхвърлили такава порочна политическа система.

Разбира се, опозицията никога няма да признае, че ще избира по-неподходящи управители, за да вреди на управляващите, а не по-добрите – в полза на народа. Дори и партийният плурализъм предполага по-високо ниво на съзнателност. Мненията и предложенията на всички депутати в органите на властта трябва да са равнопоставени. Подценяването на ролята на оценките на опозицията означава неравнопоставеност и на избирателите. При такива приоритети става съмнителна и депутатската отговорност за сигурността на държавата.

За да предотвратят вътрешната си изолация, партийни правителства може и война да започват. До междудържавни конфликти по-лесно достигат еднопартийните. Но може и многопартийни парламенти да ги подкрепят. През Новото време партийно управление в много страни е увеличавало многократно мащабите на военните конфликти. Партийците са опасни както когато поставят интересите на своята партия над интересите на избирателите на други партии, така и когато говорят за националния интерес, игнорирайки интересите на други народи.

Днешната междудържавна и блокова субординация все повече предизвиква несъгласия. Тя не успява да разреши поражданите от глобализацията проблеми. Опитите за износ на каквато и да е партийна „демокрация“ водят до проливане на много кръв. Народите предпочитат взаимно да си помагат. Време е те да се самоортанизират и да избират народните си представители без партийни посредници. Избирателската самоорганизация трябва да съсредоточава усилията си не върху функционирането на народното представителство, а върху процеса на избирането му. В изборната кампания самоорганизацията трябва да ръководи не процеса на гласуването, а процеса на номиниранео на кандидатите за депутати.