Става дума за искрите, разпръснати от участници в IX световен младежки фестивал от Германската федерална република. Участващите във фестивалните политически дискусии български делегати видяха, че и политическият плурализъм може да има много проявления. Затова допринесе много преподавателят от Софийския университет Асен Игнатов, който не само участваше с четене на текст от катедрата, но и осигуряваше бърз и точен превод на всички реплики на делегатите по време на някои дискусии. Делегатите разбираха, че когато мненията им взаимно си противостоят, в по-висока степен идейно се обогатяват.
Оттогава и до днес идейните спорове се подценяват. Така бе при съществуването на две партии, с ръководна роля само на едната, в Народната република. Така е и при съществуването на стотици партии в днешната Република България. Спорове много, а идеи относно развиващата се обществена необходимост не се срещат. Умножаването на политическите структури не толкова стимулира, колкото ограничава плурализма на общественото мнение и достатъчно чуваемост има само за мненията на единици. Политическите партии имат почти щатни говорители със самочувствие на универсални и уникални изразители на народно мнение. Това самочувствие на партийните говорители е обусловено от нивото на политическата култура на избирателите, но за мислещият съвременен гражданин при толкова информационни системи е обидно винаги други да са изразители на неговото мнение. Гражданите, достигащи нивото на необходимата политическа култура, могат сами да артикулират народните интереси, стига да има кой да ги чуе. Постоянното питане на обикновените избиратели за кого биха гласували, а не какво биха предложили, допринася за духовната им изолация.
Вместо да премахнат елементите на страх от репресии, съществуващи у някои българи, участващи с изразяване на алтернативни мнения на общоселски и квартални събрания в Народната република, съвременните партийци премахнаха самото провеждане на събранията на обикновените граждани. Партийците пренебрегват всякакви възможности за политическо мислене у безпартийните. Те, както и много журналисти, считат обикновения избирател за способен само да разпознава бюлетините. Докато, освен партийния персонал и някои юристи, те считат за политически компетентни само себе си. Засилват се политическото отчуждение и вниманието само към отделни случайности в политическия живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар