I. Знае ли президентът какво иска?
След като президентът отиде на Зимната олимпиада 2014-а, съвсем загубихме възможността да разбираме неговите желания и намерения и, независимо от изказванията по телевизията, за нормалния човек тезата, че отишъл да види спортистите, звучи като ненормалност. България малка ли му се струва, за да побере разтворените му обятия, посрещайки спортистите и спортистките у нас, или е искал да им каже нещо тайно, което не е трябвало да чуят други българи? А може би е смятал, че, ако закъснее с един ден, няма да може своевременно да ги вдъхнови за по-високи успехи на следващата олимпиада?! Но е възможно да е искал да се види и с някой друг човек. В крайна сметка, ако е платил пътните разходи от джоба си, и за това никой няма право да се меси в работите му.
Не бих размислял по това забравимо минало, ако въпросът за намеренията на президента нямаше много по-важни измерения. Предложението всички предстоящи избори в близките години да се съчетават с референдуми беше направено половин година преди да го направи президентът и аз не мога да имам каквото и да е против волеизявите на суверена. Цялата работа е в това, с право на волеизявление за какво удостояват президентските предложения суверена.
Партиите пилеят парите на данъкоплатците - президентът не предлага референдум за преустановяване на това! Безпартийните са с двеста пъти по-малко права от партийците в предизборните кампании - президентът не предлага гласуване за прекратяване на това неравноправие! Съществува противоконституционна и противонародна точка първа в ал. (2) на чл. 9 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление - президентът не предлага нейното отменяне! Гражданите, които не одобряват предложените в бюлетината кандидати, са лишени от право на протестен вот, защото гласът им се брои за недействителен - президентът не предлага да се отмени и това дерибейско изборно правило.
След като безпартийните са лишени от толкова много политически права, президентът им предлага, за компенсация, едно задължение в повече - задължително гласуване!
Ликуй, народе! Задоволявай се с преференции да можеш да предпочетеш Шаро пред Мурджо или обратно! Радвай се, че ако не предпочетеш никой от двамата, ще броят бюлетината ти за недействителна! Нали и без това ти си лишен от политическата си действителност.
II. Мераклии за величие
Българите са в плен на думи като "велик", "гений" и т. п. Колкото повече са българите, срамуващи се да се наричат "българи", толкова повече са и тези, които не се срамуват да наричат приятеля си "велик" или "гениален".
Не свършват у нас и мераклиите за званието "велик депутат". 1990-а година показа, че получаването на такова звание не е трудно. И оттогава мераклиите за него не спират да се роят.
През новото хилядолетие все повече българи бълнуват за Велико народно събрание. Всеки, който не го бива в спорта, художествените изяви или в най-скромен труд за оцеляване, мечтае да стане велик политик-законодател. Хората се надяват, че като се предполага да е последно, лелеяното от тях ВНС ще се окаже по-велико от всички досега. Така с ролята си на "велики народни представители" ще се покрият с неувяхваща слава.
И президентът, изказал обоснована теза в смисъл, че на сегашния ни батак само ВНС му липсва, не иска да им счупи хатъра. С предложенията си за плебисцит през месец май той показва, че не е чужд на идеята за свикване на ВНС въобще. Очевидно, изказвайки също вярната мисъл, че всички предстоящи в близките години избори може и трябва да се съчетаят с референдуми, той все още таи надеждата, че българският народ, редом с тях би могъл да изтърпи и още едно ВНС. Страхът от бистрия ум на българския народ си казва думата. Тезата за потребност от ВНС обединява настоящия български политически персонал. И нови, и стари - еднакво го искат всички партийци. Никой от тях не иска да признае, че по правната логика ВНС не може да стои над народа-суверен. Затова единодушно ни баламосват с престарели и вече свръхреакционни идеи на XVIII век. Надеждата, че наближава произвеждането на избори за ВНС вдъхновява и млади, и стари кандидат-партийци да създават нови партии или да се присламчват към старите. И никой от тях не иска да признае, че ново ВНС ще бъде ново свръхизтезание на българския народ, който е напълно правоспособен сам да си утвърди нова конституция или да направи промени в съществуващата. Очевидно не иска да признае тая правоспособност на народа-суверен и президентът Плевнелиев, който предпочита да го занимава с процедурни и технически проблеми, които може да разреши и обикновено народно събрание.
