За близост до социалната истина

С претенции за близост с истината партии искат подкрепа за избори. Нерешителността в отстояването на партийните предизборни платформи отбива много избиратели. Идеологическата манипулация на избиратели предполага непоколебима увереност в реалността на предизборните обещания.

Всички партии претендират за по-голяма от другите близост до социалната истина. Ако между тях има действителни различия, те следва да се различават и по степента на приближаването си до истината. Доказването на тази степен и на реалността на предизборните обещания зависи и от способностите на партийните пропагандисти и агитатори. За избирателите различаването на степента на реализъм в партийните идеи, проекти, програми не е лесна работа.

За партиите са важни доказателствата за правотата на собствените и критиката на противниковите платформи. А е възможно непартийно демократично управление в полза на цялото общество чрез приемане на държавна програма, синтезираща различните версии на доближаване до истината, предлагани от всички политически активни граждани-избиратели. Отговорност за представяне на всички такива предложения може да носи самоорганизация на избирателите, които след запознаване с предложенията и с дейността на предлагащите до насрочването на избори да номинират кандидатите за представляващи гражданите в органите на държавната власт. Това е начин за изработване и приемане на оптимални народни програми за осъществяване на политика в полза на мнозинството. Оптималните програми за функциониране на политическо управление в полза на цялото общество и социалната справедливост предполагат политическо равноправие на всички граждани в процеса на овластяването на представляващите ги в държавните органи.

П. Тодоров

Информационно-рекламна партийна конкуренция

Партиите рекламират дейността си като надпревара за постигане на по-ефикасно управление на съвременното общество. Претендират, че хармонизират противоречивите интереси на гражданите. Декларират, че така допринасяли за благоденствие на овластяващите ги избиратели. Постигали благородните си цели в постоянна борба с корупцията. Монополизират политическото изразяване на народните интереси. Но и не поставят под съмнение информационно-идеологическия монопол на съвременната олигархия. Приспособяват се към него и практически го защитават. Оправдават се, че водят идейна междупартийна борба, но по-опасен противник за тях са критикуващите ги безпартийни избиратели.

Партийно-политическият плурализъм се свежда до тактически различия между отделни групи от самоназоваващата се „политически елит“ партийна върхушка. Обещавайки близко благоденствие или нулева корупция, такива групи у нас боравят понякога и с непреднамерени неистини, заблуждения. Следват ги много обикновени партийци. Методите на търсене на истината им липсват. Доказаната истина в социално-политическата област е трудно постижима.

Партийните идеи в различна степен се доближават до истината. А борбата за власт може да отдалечава партийните платформи от истината. Опитите да се защитават „неопровержими истини“ може да водят до политическа самоизолация. Но и многопартийността не гарантира идеен плурализъм.

Разбира се, и максималното доближаване на дадена партийна програма до социалната истина не е гаранция за успешното ѝ приложение. Успешното реализиране на добра национална програма изисква и нейно добро идейно усвояване от осъществяващите общественото управление на различните му равнища. Защото и при богат организационен опит на кадрите на управляваща партия възприемането и признаването в предизборна кампания на програмните ѝ идеи за правилни не е лесно. А в процеса на осъществяването си програмата ще продължава да среща труднопреодолими социално-политически противодействия. Информационната конкуренция допринася както за повече гласност, така и за повече съмнения в истинността на информацията.

Н. Димов

Социална истина и политически плурализъм

Написаното от Пею и Григор е истина. Но ни липсва общоприета истина за обществото и трябва да се съобразяваме с това. Резултатите от опитите за обосноваване на различните социални интереси са всевъзможни. Достижимият и достиган политически консенсус е манипулирана доминация на основните партийни интереси. За различните партии социалната истина се изразява в разновариантни форми, но ги обединява заинтересоваността от защита на партийните привилегии.

В противоречие с логиката на общественото развитие, у нас идеите за партийно-политическия плурализъм следват несъществено разнообразие на стотиците партийни програми. През по-голямата част на 2021 г. българските партии не можаха да приемат програма, за да съставят коалиционно правителство на нашата държава. Не можа да им помогне двукратно произвеждане на парламентарни избори. Не можаха да приемат програма за управление, свеждаща различните им начини за доближаване на истината до един-единен начин. За деветмесечие не успяха манипулативно да ни наложат „истината“ на партийния „елит“.

У нас не една партия иска да получи монопол върху политическата власт. Искат го и „Граждани за европейско развитие на България“, и БСП, и ИТН, и едва ли само те. А, фактически, сред представляващите ни в Народното събрание политически партии, включая „Продължаваме промяната“, идейно-политическия плурализъм не преобладава. И формално-правният им идеологически плурализъм лесно се изпарява. След протестите през 2013 година партиите намериха общ език, за да защитят привилегиите си. След двегодишни кавги по време на епидемия „Covid 19“ същото се очертава. 

Ст. Съботинов

Съзнателно вписване на човека в подреждането на обществения живот

В памет на Мишо Димов Манолов, активен участник в създаването на ОАЗИС

 

Добрите хора са мотивирани за съвременно преосмисляне на държавата като порядъчно средство за постигане на по-добър живот. Така могат да се превърнат в политически субекти, изискващи от държавата и заставящи я да прилага подредени общочовешки ценности в процеса на приемането на политически решения. Няма друга алтернатива на очакването на кухите партийни обещания.

Партийните спорове поддържат гражданска обществена нечуваемост. Много имащи предложения за разрешаване на обществени проблеми нямат чуваемост за своите мнения. Така се ограничава разнообразието на възможностите за приемане на пълноценни решения. А безпартийните граждани се лишават от правото на участие в развитието на моралната законност и на проявление на достойна автономност. Те остават с непризната способност да бъдат ръководени от морално-политически разум, да избират нравствените си цели и социалните средства. Непризнаваният за морален фактор съвременник е неравноправен човек.

Нашият съвременник, искащ да достига необходимата нравствена висота, знае, че собствените му принципи са особено проявление на универсалните социални закони. Ако е личност, той познава обществената необходимост на собственото си съществуване и противостои на вредната социална инерция. Когато следва закона, такъв гражданин се подчинява на себе си и отстоява достойнството си. А имащият достойнство стои над всяка цена. Само такива хора следва да ни представляват в законодателните органи. Избирателите най-добре познават достойните за кандидати за представляващи. А тяхното, избирателското, участие в номинирането на кандидатите най-добре може да осигури само избирателската самоорганизация. Неин спонтанно възникнал предшественик бе създадената преди 22 години Организация, активно защитаваща истината и справедливостта (ОАЗИС). Тогава Софийският градски съд отказа да регистрира Организацията, но не успя да ни откаже от идеите за свобода и истинска справедливост.

* * *

Масовата емоционалност влияе върху отношението към политическите инициативи. Може да играе и задържаща роля и да предизвиква опасна стагнация в политическата дейност. Заедно с акумулираната тежест на общественото мнение може да налага тирания на мнозинството.

Такъв е характерът на влияещата на законодателната сфера през последните 30 години у нас масова психика. Тя определя популярността на кандидатите за овластяване. За качественото изменение на изборния процес не е достатъчно само участието на граждани в подреждането на издигнатите партийни кандидатури в листите за изборите. Необходимо е тяхното участие в първичните издигания на граждански кандидатури. Опасност от стимулиране на всеобщи чувства в полза на определена кандидатура това участие не създава. Не създава и опасни настроения срещу отделни кандидати. Ако има такива чувства у мнозинството, за това не може да са виновни обикновените избиратели. За тяхното възникване способства липсата на чуваемост за избирателските предложения. Негативно влияние на господстващата публичност върху легитимирането на представителността на избираните оказва партийната агитация. Акумулиране на мнения може да фабрикуват не предлагащи обикновени избиратели, а средства за масова информация. Предлагащите обикновени избиратели не действат подсъзнателно, а по убеждение.

Даващите собствени предложения избиратели мислят за необходимите кандидатури далеч преди насрочването на изборите. Те мислят за достойни кандидатури и без да са взели решение да мислят за тях. Мислят за достойни кандидати за избраници, без да им се внушава да мислят и да говорят за тях. Партийният монопол и липсата на чуваемост за мненията им често е гнетяща ги несвобода за тях. Това е липса на духовна, на политическа свобода за тези избиратели. Има граждани, за които издигането на заслужилия да бъде кандидатиран е нравствена потребност.

* * *

Избирателят трябва да гласува преди всичко за да отстоява правата на избирателите. Важи за гласуването на референдуми и за гласуването за избиране на представители в органи на държавната власт. Гражданите-избиратели трябва да гласуваме не за тези кандидати, които само обещават, а за кандидати, които познаваме и знаем, че ще отстояват правата ни. Това е възможно, ако участваме в процеса на номинирането на кандидатите и отстояваме предложенията си, докато се убедим кои от предложените са най-достойни за включване в кандидатските листи. Пренебрегването на правото ни на участие в номинирането е основание за бойкот на „нямото“ гласуване.

Неравноправието в предизборните кампании е основа на политическия монопол на партиите. А липсата на чуваемост за несъгласните с партийната избирателна система е постоянна. Изборите остават арена за демонстрация на партийно самочувствие дори при две трети негласуващи избиратели. Изборното законодателство се променя многократно само заради смяната на управляващите партии. Промените не разширяват правата на избирателите.

Предлага се подреждане на кандидатските листи по точкова система. Казва се, че номинации могат директно да правят всички избиратели, но не се казва пред кого. Казва се, че предложените се самоподреждат в кандидатски листи на общи събрания по многомандатни избирателски райони, но не се казва кои хора може да присъстват на тези „общи събрания“ (вж. Владимир Брезоев, „„НЕ“ на партийната държава“, София, 2014, стр. 394). Равноправието на всички избиратели остава нерешено. Отговорът на спорните въпроси предполага чуваемост за мненията на всички граждани-избиратели, желаещи да участват в намирането му, а не само на „елитите“. Не се знае сред кои има повече от тези, „за които властта е самоцел“. Защото трябва да повярва в правоспособността си мнозинството избиратели. Това предполага и вяра в значението на организираността.