Пропиляване на възможности за идеен плурализъм

Съгласен съм с написаното в „По нагорнища в мъглявина“, че е време да се засрамим от неспособността ни да използваме съвременните интернет възможности за развитие на идейно-политическия плурализъм. Новите информационни технологии увеличават възможностите на много хора за бърза и масова политическа дейност. Тези средства редуцират мащабите на финансовото обезпечаване на политическата дейност. Те улесняват осъществяването на пряката демокрация чрез произвеждане на референдуми. Но мнозинството български партии спъват произвеждането на конституционни референдуми. А те са най-важни.

Социално-партийните ограничения осуетяват много съвременни възможности и на пряката, и на парламентарно-представителната демокрация. С партийни манипулации се пропиляват неограничени възможности за разпространяване на алтернативни на доминиращите идеи и политически оценки. Парират се реални възможности за публично изразяване в предизборните дебати на предпочитанията на всеки политически буден български гражданин към който и да е кандидат за депутат. Защото реализацията на такова изразяване би ограничавала партийния монопол в номинирането на кандидати за представляващи ни в органите на държавната власт. Тя би улеснявала демаскирането на партийното лицемерие, с което се ограбва политическото ни право сами да предлагаме начини и носители на прогреса на демократизацията. Тя би демаскирала и първостепенната роля на партиите за възвръщането ни към пропастта на войната.

Партиите не са заинтересовани от масово участие на избиратели в процес на демократизация. Затова с всевъзможни манипулации спъват политическата активност на народа. Техни представители преди избори постоянно зоват гражданите: „Гласувайте!“ Но не всички сме удовлетворени от нямото гласуване. Време е да поискаме нещо повече от фактическото ни политическо безгласие.

Ст. Съботинов

Меритокрация и плурализъм

В работата на С. Чатой „По нагорнища в мъглявина“ се отдава предпочитание на меритокрацията пред олигархията и партокрацията. Меритократическата надежда се разглежда като същностна черта на модерното общество, като тенденция към справедливи и полезни за цялото общество неравенства. Но така не се слага „край на политическата доминация на носителите на жажда за власт“. Меритокрацията се свързва със справедливост, а може да способства и за плурализация на представителството. Защото заслужили хора има във всички области на обществения живот.

У нас, сред голямо множество партии, свестен политически плурализъм няма. Политическите партии пречат на изявата  на дръзновено мислещите и нравствено извисени дейци. В българските партии няма състезателност на стратегически идеи относно политическото развитие на нашата държава. Многократните парламентарни избори през 2021 г. доказаха, че и голямо множество избиратели при гласуването не се ръководят от идеи, а от обещанията на партийните лидери за неотложен келепир. Затова и след поредните избори през годината мнозинството в парламента се оказваше различно от предишното.

Обикновено при тактически различия, свързани с изработването на отделни програми, нашите политически партии се роят. Така демократичността във функционирането им не се повишава. И да има някаква конкуренция на мненията на отделни дейци в някои партии, вътрешнопартийният плурализъм на идеите и проектите в българската политическа система се оказва много ограничен.

Мисля, че с чл. 12 от Конституцията и без създаване на непартийни политически организации на избирателите истинският идеологически плурализъм у нас няма шансове. А политическият монопол позволява на доминиращите партии да елиминират всеки опит за проявление на идейно-политически организации на български граждани. Този монопол задушава в зародиш значимите непартийни политически алтернативи. С правно-политическите устои в Конституцията от 1991 г., той даже изключва възможността за разпространение на такива идеи, защото последователният идейно-политически плурализъм би следвало да приема за допустими всички възможни идеологически алтернативи. Така практически нашият народ е лишен и от истинска пряка демокрация, и от истинска парламентарно-представителна демокрация. Но въпреки мнението на Н. Талеб за липсата на гаранция, че справилият се в миналото ще се справи  и в бъдещето, вярвам повече на заслужилия с нещо, отколкото на даващия обещания.

Самоизтъкване и крехкост

В работата на С. Чатой „По нагорнища в мъглявина“ пише за доволните, че партийно-политическата система взема вместо тях важните решения. Ако е така, самохвалството на партийците е основателно. Лошо ли е да предизвикваш приятни чувства у угнетените? Хубаво е, че всички са доволни. Не сме сигурни дали казват каквото мислят.

Сигурен съм в самохвалството на много партийци. Те смятат, че без техните партии не може да минават нито управлението, ни стихийните протести против него. Казват, че партиите им осигурявали идеологически социалните протести. Те играели в тях хармонизираща роля. Твърдят, че социалната стратификация поражда необходимост от политически партиии, а на практика много партии претендират да представляват цялото „политическо пространство“, т.е. цялото пространство на социална стратификация. Опитват се да „балансират“ и „хармонизират“ интересите на различни социални групи. На практика техните „хармонизиращи“ операции не ограничават олигархическия монопол върху финансовите и информационните ресурси. Остават си запазени и привилегиите на олигарсите, и илюзиите на гражданите за политическо равноправие. Реалното участие на мнозинството граждани в овластяването липсва. Липсва представителство на мнозинството граждани в органите на държавната власт. Избиратели, незнаеши за какво гласуват, избират имена от партийните листи с кандидати за овластяване. Представителната власт продължава да окрехкостява.

Избирателите са лишени от възможността да определят чуваемо предпочитанията си към съдържателни политически алтернативи. Партийците определят избирателските възможности за гласуване и ако тяхната роля се изчерпваше със самохвалството, че само те имат висока политическа култура, Господ здраве да им дава!

Но не съм съгласен с настоящото окрехкостяване на парламента. Не съм съгласен моят избор да бъде сведен до това, което те са ми избрали. В това отношение, изложеното от С. Чатой становище на Д. ван Рейбрук е напълно правилно. Информационно-техническите ни средства са на достатъчно високо ниво, за да могат да се справят с толкова предложения за кандидати за представляващи ни в органите на държавната власт у нас, колкото българските избиратели искат да направят.