Регрес на „демокрацията“

Може да се спори за това, доколко може да регресира нещо, което не е истински установено. Но трябва да признаваме истинските опити за защита и на идеята за установяване на демокрация. След като в деня след втория тур на изборите за кметове изразихме отношение към критиците на гласуващите с „не подкрепям никого от предложените кандидати“, подчертавайки отново, че такава критика в изборния ден е грубо нарушение на установено със закон право на българските граждани, трябва да посочим и своевременна проява на деец на българската култура.

Господин Николай Урумов припомни в телевизионно предаване през седмицата след изборите Вазови мисли от „Службогонци“ за ролята на политическите партии в обществения живот. Още Вазов е назовал не по-голямото, а най-голямото зло, за което може да се гласува по време на избори. Будните българи не забравят това.

Отново трябва да напомним и предложението на Нешка Робева – „да опитаме без партии“. Защо младите българи се страхуват да опитат? Дали се страхуват от неодобрение на атлантически партньори? Или от трудностите при организацията на инициативни комитети за издигане на непартийни кандидати за избиране в органите на държавната власт? А може би завистта сред нас е толкова голяма, че всеки предпочита да издигне своята кандидатура, а не да се занимава с издигането на други? Всички тези въпроси заслужават обсъждане. Защото регресът в политическата система след Вазов преобладава. Приспиването на способностите за критическо политическо мислене – също.

Затова избирателя, както предупреждаваше Ерих Фром, политическите партии „го потискат, както гигантските промишлени корпорации“. Не трябва да забравяме предупрежденията на Ерих Фром, както и това на К. Попър, че остава да търпим партиите, докато се научим да се оправяме без партии. Въпросът „Кога ще се научим?“ отдавна чака и още няма отговор.

Омагьосан кръг за български културни дейци

В такъв кръг се оказаха участници в предаването на Георги Любенов по БНТ в деня на втория тур на изборите за кметове 5 ноември 2023 година. Господин Милошев направи безпощадна критика на гласуващите с „не подкрепям никого“ от посочените в бюлетините кандидати. Той намира основание за позицията си в известното правило, че човек трябва при гласуване да избира по-малкото зло. Логическа основа на такава избирателска позиция е възгледът, че най-малкото съвременно политическо зло е партийната избирателна система. Но липсва ясен критерий за величината на злото, носители на което са партийните цели и действия. У нас политическите замисли обикновено се аргументират с примери на целеполагане и дейност в западноевропейски и северноамерикански държави. По принцип този възглед няма по-истинна логическа основа от тази на използвания за оправдаване на недостатъците у нас до 1990 година аргумент: „Така е и в Съветския съюз“.

След господин Милошев и съпругата му в предаването по БНТ на Георги Любенов участва актрисата Весела Бабинова. Тя подкрепи изразеното от Милошев мнение за гласуването с „не подкрепям никого“. Актрисата изрази мисълта си за такъв вот и кратко, и ясно с думите: „да се разходиш и да не направиш нищо“. Подобна позиция прозира и в други изказвания по телевизиите ни.

Възниква фундаменталният въпрос за политическото нищо у нас и неговите „творци“. Според чл. 12, ал. (2) на настоящата ни Конституция, политическо целеполагане и политическа дейност са присъщи „само на политическите партии“. Следователно, според този конституционен текст, мнозинството български граждани и участието на това мнозинство в изборите за органи на държавната власт принадлежат към истинското политическо нищо. Вече години наред ръководители на български политически партии говорят за необходимост от промени в Конституцията ни, приета в началата на 90-те години на миналия век. Но споменатият текст на чл. 12 не „боде в очите“ тези партийни любители.

Актрисата Бабинова напомни за партийното празнословие относно необходимостта от по-ефикасна борба с корупцията. Не е ли логично, след като тази борба на партийните избраници за десетилетия се оказва безрезултатна, да се иска гласуване за други, непартийни, кандидати за избиране в органите на властта? Няма нищо по-естествено, ако е такава безрезултатна досегашната партийна политика, да се гласува с „не подкрепям никого“ от партийните кандидати.

А в деня на изборите призивите да не се гласува с „не подкрепям никого“ са недопустимо нарушение на законността и справедливостта и от допускащите ги телевизионни водещи, и от техните гости.