Разнородна публичност без демократична организираност

Разпръснати сме в сгъстяваща се мъгла на сипещ се ослепителен пустоцвет на „гражданското общество“. Говорейки, не се виждаме и трудно се разбираме. Точно „активностите“ на т.нар. „гражданско общество“ снижават нивото на обсъжданото политическо съдържание, което и без това никога не е било високо.

Борбата за власт елиминира и елементарната идейност. Значимо за партийците е само удрящото по конкурента. Конкуренция на приноси в демократизацията за тях е тера инкогнита. Интересува ги само впечатляващото феновете. А то е патент на шоумените. Така че и те, партократите, са в трудна ситуация. Народът е милостив и му домиляват, а за избуяващите жестокости само съжалява. Журналистите с властимащи се съобразяват. Камерната „алтернативна онлайн публичност“, ако не ги застрашава, не интересува нито партийните политици, нито медиякрацията.

Какво да правим? Средата е замъглена от стоцветната партийност. Заглушена е от многомедийна гълчава. С миризмата на гнило всички сме свикнали. След като и „царят е гол", ефикасна може да е копривата.

Недялко Димов

Приемственост в чуствата

П. Папийски иска да не мълчим. Какво да правим? Да се каем или да гълчим? Да се оплакваме от скука или да афишираме чувство на гордост, че сме спътници на исторически събития? Отляво и отдясно безсмислици. В центъра еуфория! По-рядко се говори за атлантическите  ценности. В океана ли затънаха? И г-н Цветанов вече не ни напомня всеки ден за „нашите партньори“! За техните ласкави оценки на „високите ни достижения“!

Какво ни остава да правим, когато мнозинството от десетилетия си кротува?

С езика на омразата преживяваме. С откровената лъжа се запомнихме. С манипулирани факти сме свикнали. Враждебността към съседите ни е максул. Публичнният донос ни „осветява“ в „прехода“. Очернянето продължава да ни „свети“. Какво повече ни трябва?

Трайко Николов

Културна действеност!

Съгласен съм, че за промяна е необходима действеност. Но не може всичко наведнъж да се каже. А изрично или имплицитно изявленията и инициативите трябва да привличат с етичност.

Професорът, когото цитирах, обръща внимание за опасността от прекаляване с езика на омразата. „Очернянето, публичният донос, враждебната реч, манипулираният факт и дори откровената лъжа се превръщат в ежедневие“. Той има основание. В много от най-посещаваните интернет сайтове доминират булевардни издания и език на омразата, ксенофобията. Това противоречи на стремежа да способстваме за разпространение на културата на участие на мнозинството и повишаване на нивото на активността му в обществено-политическия живот. Осъществяването на стремежа към политическа самоорганизация за демокрация не може без такава култура и висока активност. Няма смисъл да слизаме на нивото на пещерния антиглобализъм и анархизъм. Противодействието на множеството ограничения на самореализацията на днешния гражданин не изисква такова принизяване. Достатъчно е аргументирано да отстояваме гражданските си права.

Дамян Томов

Бездейни като мнозинството!

Д. Томов е прав, че с мълчание не става. Ако мълчим, не само няма да се сформира обществено мнение за необходимостта от масова политическа самоорганизация, но и за нищо важно няма да зачитат мнението на избирателите. Видяхте ли, разбрахте ли отзвука от призива на осемте избиратели към новия ни президент? Глас в пустиня. И този президент е като предишните. Искаш ли промяна – разчитай на себе си! Но млади и стари чакат друг да им сбъдва мечтите. В 2013-а всякакви реваха по улиците и накрая се задоволиха с някакви комисии за контрол. Комисии за обществен контрол при управлението на Живков имаше колкото искаш. И какво от това? Нищо. И сега стана същото. Всички бягат от неволята. Но бог помага на помагащите си сами. Другите да се надяват на телекрацията и мрежокрацията.

П. Папийски