Време и поколения

В процеса на политическата си дейност Й. Сталин не оспорваше болшевишкото твърдение, че всеки член отговаря за политиката на цялата партия, а цялата партия отговаря за всеки свой член. В партийната си практика като генсек на Болшевишката партия той не противостоеше на тенденцията цялата партия да носи отговорност за личните решения на единствен неин член, докато отговорността на партията за други нейни членове приключваше с личното им ликвидиране. Партията отговаряше за решенията на този свой член и ги налагаше „на целия народ в системата на т.н. съюз на комунистите с безпартийните“. Тогава на единия от тези двама съвкупни „сьюзници“ бе предоставена роля само на изпълнител. Лишен бе от средства за самозащита. Неизпълняващи се обричаха на извънредни патила.

Сегашните партии крепят свои групи партийци, специализиращи се в упражняване на властта. Стремейки се към съюз с възможно по-голямо множество безпартийни, всяка партия иска да наложи волята си на целия народ. От три десетилетия тегне многопартийна воля над настоящите поколения.

Рисковете се увеличават и страхът ни надделява. Страх и недоволство от непоследователността и парадоксите в поведението на представляващите ни в органите на властта се нагнетяват. Ежедневните медийни информации умножават съмненията в столетните политически максими. Усвоявайки поднасяно от журналисти информационно съдържание, българи губят ценностните си ориентации. От премълчаването на истини никнат заблуди.

С надежди за смирение се премълчават и заплахи. Периодично се приключват, като „чудо за три дена“, случаи за разкъсване на хора от кучета. Чести съобщения за терористични актове също потвърждават думите на Жорж Ганчев за съвременната ситуация като „кучешки времена“.

На много партийци не им остава време за взаимоотношенията кучета – хора. Кучетата не гласуват и взаимоотношенията с тях слабо ги интересуват. Това, че се размножават многократно по-бързо от хората, също не успява да ги накара да се замислят. За третина век партийната власт не може да ограничи разкъсващи хора кучета. Взаимоотношенията ни със зоосферата остават на сетен план.

Демографската криза също е само аргумент за взаимни обвинения на партийните екипи. Реална сила за постигане на съгласие и единодействие и по тези проблеми е само народът, държащ изкъсо органите на властта.

На цар не разчитаме, а и със себе си не можем да се разберем. Самолишаваме се от хуманно настояще. Възможността за него не става действителност и всяка партийна сила прехвърля отговорността за това на предишна. Така овластените се отчуждават от субективната си отговорност, а подчинените – от субектната си същност. Но опосредстващото обществената необходимост и случайността социално ставане изисква действена субектност. А човекът може както да способства, така и да пречи на пълноценната реализация на необходимостта.

Ст. Съботинов

Необходимост от свобода в действие

Свободата изисква преодоляване на неравноправието. Справедливостта изисква равноправие. В Републиката ни, наречена държава с парламентарно управление, Народното събрание трябва да е главният защитник на равноправието, на правата на гражданите.

Предизвиквайки у българите горчивина с неспособността си да остстояват своите права, народните представители водят обществото ни до безсмислено изпитание. Половината от недопускания три десетилетия до конституционен референдум български народ не взе участие в изборите за Народно събрание на 4 април 2021 г., а на вторите за 2021 година парламентарни избори на 11 юли гласуваха едва 42% от българските избиратели. Избраните парламентарни групи се наддумват по време на парламентарните заседания. Смислените политически действия са оскъдни. Така политическите разисквания в нашето общество не достигат до проникнатост със смисъл.

Политическите разисквания у нас половин век „газят в плитки води“. А смислените политически разисквания биха могли да водят към усъвършенстване на политическата ни система. Усъвършенстването на политическата ни система може и трябва да има две същностни направления. Първо – преодоляване на безгласието на българския народ по проблемите на държавното устройство и формата на управление на българската държава. Второ – преодоляване на безгласието на българските граждани при номинирането на кандидатите за представляващи ги в органите на държавната власт.

Усъвършенстването на гражданина като осмисляне на неговия живот включва и противодействие на разрушителната партийно-политическа стихия, и избирателска грижа за функциониране на субектността в социално-политическата среда. Разрушителните политически действия може да се мотивират от желание за създаване и на нови условия на човешко съществуване, и на предпоставки за самонасоченост на политическия субект-индивидуалност към противопоставяне и преодоляване на яловото си взаимодействие с обществено-политическата среда. Разрушителен характер може да има както партийно-политическата завист, така и немарливостта към функционирането на собствената политическа същност на човека.

Много хора претендираха за започнат нова дейност при управлението на добрия бате Бойко. Искаха да символизират новаторство и смелост. А много мъже, изразявайки готовност да защитават жените си, говорят против Истанбулската декларация и че сме изправени пред демографска катастрофа. Но истински добронамерен разговор по такива основни за държавата ни проблеми не се води. Културата на общуването не ни достига и навън, и в парламента.

В политическата дейност не ни достига и организационната култура. За да придобиваме организационно-политическа култура, трябва по-масово да се организираме. Тази култура се придобива в практическа организационно-политическа дейност.

Става дума за организационна култура и у избирателите. Тя не може да се усвоява само в подготовката за конкурси и в слушането на депутатски речи. Партийната опозиция на управлението е слабо организирана и не способства за разпространението ѝ. А свободната обществено-политическа дейност изисква и организационна култура.

Свилен Томов

Разноезичие – разединение – безгласие за мнозинството

Животът да поражда у нас различни мисли е естествено. Разнообразието на мненията може да е полезно. Но разногласията ни по въпросите за обществения напредък ни тласкат към безпътица. Безпътие означава и снижаването на нивото на политическата ни грамотност. Безразличието ни води и до разноезичие.

Намалява чувственото звучене на политическото слово. Процесът на преминаването ни от подчинение към политическа свобода заглъхва. Нивото на единство на артикулацията и интонацията се снижава. Пословицата „всяко зло – за добро“ рядко се потвърждава. Съвременният етап умножава поредица от злини. Валидната за партийци и журналисти свобода на политическата реч не достига до мнозинството граждани.

Общественото самоуправление с участие на обикновените граждани в политическия процес и излъчвани от тях кандидати за техни представители в органите на държавната власт остава само блян на ограничено малцинство. Артикулацията на общите интереси остава привилегия на създаващите разединение партийци. Гласуващи на всички избори граждани са лишени от право на публична артикулация на политическите си становища. Те са лишени от право на действителна чуваемост. В политическо отношение правото им на чуваем глас е заменено с право на съгласие. Партийната артикулация не изразява нито диференцирано, нито емоционално копнежите на мнозинството граждани. Превъзмогване на разединението не се очертава. Финал на политическото безмълвие на мнозинството – също.

Гр. Вълчанов