Свободата изисква преодоляване на неравноправието. Справедливостта изисква равноправие. В Републиката ни, наречена държава с парламентарно управление, Народното събрание трябва да е главният защитник на равноправието, на правата на гражданите.
Предизвиквайки у българите горчивина с неспособността си да остстояват своите права, народните представители водят обществото ни до безсмислено изпитание. Половината от недопускания три десетилетия до конституционен референдум български народ не взе участие в изборите за Народно събрание на 4 април 2021 г., а на вторите за 2021 година парламентарни избори на 11 юли гласуваха едва 42% от българските избиратели. Избраните парламентарни групи се наддумват по време на парламентарните заседания. Смислените политически действия са оскъдни. Така политическите разисквания в нашето общество не достигат до проникнатост със смисъл.
Политическите разисквания у нас половин век „газят в плитки води“. А смислените политически разисквания биха могли да водят към усъвършенстване на политическата ни система. Усъвършенстването на политическата ни система може и трябва да има две същностни направления. Първо – преодоляване на безгласието на българския народ по проблемите на държавното устройство и формата на управление на българската държава. Второ – преодоляване на безгласието на българските граждани при номинирането на кандидатите за представляващи ги в органите на държавната власт.
Усъвършенстването на гражданина като осмисляне на неговия живот включва и противодействие на разрушителната партийно-политическа стихия, и избирателска грижа за функциониране на субектността в социално-политическата среда. Разрушителните политически действия може да се мотивират от желание за създаване и на нови условия на човешко съществуване, и на предпоставки за самонасоченост на политическия субект-индивидуалност към противопоставяне и преодоляване на яловото си взаимодействие с обществено-политическата среда. Разрушителен характер може да има както партийно-политическата завист, така и немарливостта към функционирането на собствената политическа същност на човека.
Много хора претендираха за започнат нова дейност при управлението на добрия бате Бойко. Искаха да символизират новаторство и смелост. А много мъже, изразявайки готовност да защитават жените си, говорят против Истанбулската декларация и че сме изправени пред демографска катастрофа. Но истински добронамерен разговор по такива основни за държавата ни проблеми не се води. Културата на общуването не ни достига и навън, и в парламента.
В политическата дейност не ни достига и организационната култура. За да придобиваме организационно-политическа култура, трябва по-масово да се организираме. Тази култура се придобива в практическа организационно-политическа дейност.
Става дума за организационна култура и у избирателите. Тя не може да се усвоява само в подготовката за конкурси и в слушането на депутатски речи. Партийната опозиция на управлението е слабо организирана и не способства за разпространението ѝ. А свободната обществено-политическа дейност изисква и организационна култура.
Свилен Томов
Няма коментари:
Публикуване на коментар