Разноезичие – разединение – безгласие за мнозинството

Животът да поражда у нас различни мисли е естествено. Разнообразието на мненията може да е полезно. Но разногласията ни по въпросите за обществения напредък ни тласкат към безпътица. Безпътие означава и снижаването на нивото на политическата ни грамотност. Безразличието ни води и до разноезичие.

Намалява чувственото звучене на политическото слово. Процесът на преминаването ни от подчинение към политическа свобода заглъхва. Нивото на единство на артикулацията и интонацията се снижава. Пословицата „всяко зло – за добро“ рядко се потвърждава. Съвременният етап умножава поредица от злини. Валидната за партийци и журналисти свобода на политическата реч не достига до мнозинството граждани.

Общественото самоуправление с участие на обикновените граждани в политическия процес и излъчвани от тях кандидати за техни представители в органите на държавната власт остава само блян на ограничено малцинство. Артикулацията на общите интереси остава привилегия на създаващите разединение партийци. Гласуващи на всички избори граждани са лишени от право на публична артикулация на политическите си становища. Те са лишени от право на действителна чуваемост. В политическо отношение правото им на чуваем глас е заменено с право на съгласие. Партийната артикулация не изразява нито диференцирано, нито емоционално копнежите на мнозинството граждани. Превъзмогване на разединението не се очертава. Финал на политическото безмълвие на мнозинството – също.

Гр. Вълчанов