понеделник, 17 май 2021 г.

Неучастие в греховете

Участието във функционирането на настоящата политическа система означава и съучастие в нейните грехове. В системата на днешните институти и нрави е трудно да осъществяваш и неутрална функция. Партокрацията може да функционира само с пороците си. Но нашето мълчание постоянно изразява съгласие с такова функциониране. Да стоим като свидетели не е достойно. А правейки първи крачки, за да преодолеем посредствеността, ние срамежливо отстъпваме на скромна позиция. Придобили малко ентусиазъм, за да изразим мнението си, на другия ден ние стигаме до отчаяние затова че като че ли сме надценили своите сили. Започваме да изискваме от себе си по-голямо търпение и по-примерен подход.

Всеки има право да решава за себе си. Но човек, поемащ отговорност за действията на повече хора, не трябва да вижда в тях прости средства за реализация на своята инициатива. Само самите тези хора могат да решават за своето участие или неучастие в тази реализация. Могат да решават, помнейки, че справедливостта трябва да се защитава от хората. Трябва да помним за свързаността си с общността морално и политически. Тя ни заставя все пак и в греха да действаме заедно с общността в някаква посока. Трябва да се отличаваме от нея, без да се отграничаваме от нея. Затова е добре да имаме представителство в обществените органи, за да ограничаваме злото. За политиката на присъствието е необходима самовзискателност, а не само бягство от греховност.


Д. Стоянов

събота, 8 май 2021 г.

Необходим финал на трагикомичната ситуация

Време е за безвъзвратно „Сбогом!“ на трагикомичната ситуация с вече тридесетилетно лишаване на суверена в нашата република от правото да изразява мнението си за държавното устройство и формата на управление в републиката. Република с парламентарно управление по Конституция, парламентът на която не можеше да приеме решение за произвеждане на национален референдум относно изменения в най-съществени разпоредби на Конституцията! Действително многодесетилетно неспазване на разпоредбите на всички алинеи на чл. 1 от Конституцията на Република България!

Вярно е, че решенията на Конституционния съд трябва да се изпълняват. Но не е вярно казаното от президента Радев, че те не се коментират. Те трябва да се коментират, за да може по-добре да се разбират. Трябва да се изясняват възможно най-широко и задълбочено. Иначе политическата ни съзнателност ще „куца“.

Няма никакво основание оправдаването на досегашното положение от някои прависти с написаното в глава девета на Конституцията. В тази глава се определя съотношението на правомощията на Великото народно събрание с правомощията на Народното събрание. В нея няма нито една дума за правомощията на народа-суверен. Следователно, тях трябва да разбираме в съответствие с разпоредбите на чл. 1 от Конституцията. Ако в нейното тълкуване може да се прилага някаква аналогия за правомощията на Народното събрание, логичното е, че разпоредбата на чл. 160, ал. (1) за по-високи изисквания към парламента при решаването „да се произвеждат избори за Велико народно събрание“ ще е валидна и при приемането на „решение за произвеждане на национален референдум“.

Вярно е, че в глава девета на Конституцията не е казано дали Народното събрание може да решава за произвеждане на референдум относно промени във формата на държавно устройство и държавно управление. Но не е казано и че не може да прави това. За да може да се спазват алинеите на чл. 1 от Конституцията, народът трябва да има право да прави посочени в глава девета, чл. 158 промени. А за да е неговото право действително, е необходимо, в съответствие с чл. 85, т. 5, Народното събрание да може да приема решение за произвеждане на такъв национален референдум.

В становището на Висшия адвокатски съвет по конституционно дело номер 8 от 2016 г. се казва, „че в страните, в които е допустим конституционен референдум, има подробно разработени норми в самата конституция и закони, за разлика от българската нормативна база“. Ако тази разлика трябва да се ликвидира, крайно време е да се работи за това. Но ето вече цяла петилетка изтича от публикуването на това становище и не е известно да е направено нещо в тази насока.

Недопустимостта на ограничаването на човешките права не се гарантира в по-голяма степен, ако Конституцията се изменя от държавна институция, отколкото ако се изменя от суверена. Преди гласуването на референдуми може да изразят мнението си много повече хора, отколкото преди гласуване във Велико народно събрание.

Висшият адвокатски съвет смята, че народът „може да осъществява правата си чрез формите на прякото управление“; „че формите на прякото управление са най-близо до народния суверенитет“; че една „от формите на осъществяването на учредителната власт е именно привличането на народа да участва пряко в някоя от фазите на процедурите по приемането или промяната на конституциите“. Затова били необходими разпоредби на Конституцията и закона. Нищо не пречи да ги утвърди този, от когото по Конституция произтича цялата държавна власт.

Не Конституцията, а ЗПУГДВМС ограничаваше законово произвеждането на конституционен референдум относно въпроси от компетентността на Велико народно събрание. Фондация „Български адвокати за правата на човека“ в становището си по конституционно дело номер 8 от 2016 г. заявява, че специалният предвиден в глава девета от Конституцията ред за нейното изменение „не изключва това да стане по силата на решение, взето чрез референдум“.

Мераклиите да останат в историята като „велики български народни представители“ са много. Мераците са много и, ако се сбъднат, и масрафите няма да са малко. И не става дума само за допълнителните финансови разходи, които република България трябва да направи, докато изтърпи VIII Велико народно събрание. Става дума и за времето, със стойност на историческо безвремие, в което българската държава ще задълбочи изоставането си от напредналите във възходящото си развитие държави, докато се занимава с архаични парламентарни процедури. Става дума за неизбежното изтощаване на и без това недостигащата политическа дееспособност на българските избиратели, докато немеят пред телевизионния екран. Правата и чувството за отговорност на човека са взаимно свързани. Колкото по-ограничени са правата на суверена у нас, толкова повече се понижава чувството за отговорност на българските граждани за съдбата на тяхната държава.

Седмото Велико народно събрание утвърди поредното велико разделение на българския народ, продължаващо до днес. Осмо Велико народно събрание може само да го задълбочи.


петък, 7 май 2021 г.

Злото пред нас и в нас

Еднакво е вредно. Самодоволството, че виждаме злото у другите не е много по-малко зло от самолюбието. И в двата случая духовният багаж не достига.

Така или иначе търпим унижението си в съприкосновение със своето безправие. Това търпение разкрива не великодушие, а безчувственост. Неспособността ни да противостоим на партокрацията не е непорочност. Грешно е цялото ни общество, грешни сме и ние заедно с него. Безспорно е съучастието ни в собственото ни обезправяване с нашите премълчавания и проявления на малодушие. То ни е наследство от изтеклия век и ние продължаваме да си го поддържаме. И преди проявявахме неспособност да си четем конституцията, и сега е така.

Грешим заедно с другите, чакащи да получат одобрението на благовъзпитаните умове. Страх ни е да не ни осмеят и освиркат. Необходима ни е изповед пред себе си без двусмисленост и увъртания. Трябва да почувстваме собствената си сила и собствената си слабост; да си дадем сметка, че думите ни много изпреварват делата ни; да се освободим от собствената си посредственост. Иначе ще чакаме избавление, оставайки си в бездната на отчаянието. Досегашните ни призиви за съпротива срещу неравноправието не са чужди на отчаянието. Необходима е по-конкретна работа във всяка конкретна ситуация.

Ст. Съботинов

сряда, 5 май 2021 г.

Функциониране на политически структури

Партиите имат паразитно отношение към политическите структури на страната. Партийното сътрудничество има за предмет господството над тяхното функциониране. Съперничеството на различни мнения относно потребностите на цялостния човек остава на последно място. Жаждата за власт постоянно преследва партийните функционери. Даже и рекламирайки свободната дейност, те се стремят да налагат на хората своето управление. Така виреят авантюристични команди, налагащи на общността лични интереси.

Ако властта се явява в качеството на цел, намират място и подходящи за нея средства. Вирусът на тоталитаризма прониква във всички партии, включая в наричащите се либерални, народни или демократични. Партиите само на думи си поставят за цел създаването на условия за личностна реализация на всички хора. За партията е важно човешката маса да е непоколебима в подкрепата си за нейната парламентарна борба. Разкриващият се като самостоятелна личност човек се разглежда от партийците като фактор на анархията.

Партиите отучват хората от политическа самостоятелност и ги тласкат в блатото на конформизма. Те ги отвличат и от истината и от стремежа да бъдат сами себе си. Преследвайки целите си, те прибягват до лавиране и словесно мошеничество. Придържат се някои и към користни компромиси. Търсят сговорчиви хора с хитрост. Празнословието и разминаването между думите и делата намират широк простор.


Георги Тодоров