Криза на „социалистическата собственост“

Възпроизвеждането на функциите на обществената собственост в НРБ тогава „заскърца“. Превишаването на търсенето над предлагането при дефицитната икономика в НРБ водеше до формиране на цените на стоките в съответствие с разходите на труд в лоши производствени условия и спъване на техническия прогрес. При цени, съобразени с най-лошите условия на производство, продължително съществуваха предприятия, невъзстановяващи разходите си чрез реализация на своята продукция и получаващи дотации, за да покриват загубите си за сметка на обществото. Но и възстановяващите разходите по производството чрез високи цени на стоките предприятия не бяха заинтересовани от внедряване на постиженията на техническия прогрес. Продължилите повече от 20 години реформи в системата на планиране и ръководство на народното стопанство не даваха необходимите резултати.

Постановката на XII конгрес на БКП и следконгресни съчинения на Т. Живков за трудовия колектив като стопанин на социалистическата собственост са свързани с промени в разбирането на самата собственост. Десетилетия се утвърждаваше тезата за две форми на обществена собственост у нас – държавна и кооперативна. В началото на осемдесетте години се заговори, че по пълномощие на народа в НРБ действителен собственик и на държавната, и на кооперативната собственост е социалистическата държава. Така се придаваше легитимност на тоталното одържавяване на собствеността върху средствата за производство, плътно приближаване към което бе създаването на НАПС. Такова приближаване бе крачка към и предпоставка на по-нататъшно отчуждаване на производителите от собствеността върху тези средства. Узаконяването на стопанина може да се тълкува и като известна компенсация за дотогавашните „съсобственици“ на кооперативната собственост. Но главното в споменатите разработки и цялата пропагандна дейност на БКП и нейните трансмисии бе изискването за промени в системата на разпореждане със собствеността. Целта бе: по-действена роля на хората, които я стопанисват.

Действеността предполага активност и инициативност, а те, на свой ред, дълбока убеденост в идеята за необходимостта от пропагандираната роля на колективите. Убедеността пък предполага знание. Данни за нивото на запознатост с тезата на собственика и стопанина в годината на XIII конгрес на БКП, т.е. цяла петилетка след началото на пропагандната кампания, дава социологическо изследване по поръчка на профсъвета на ДСО „ИЗОТ“. Изчерпателно са анкетирани работници и началници на смени и цехове в предприятия на тази Държавна стопанска организация. Едва ли средните резултати за другите ДСО биха могли да бъдат по-добри и дори равни на тези от даденото изследване.

46,39% от работниците в изследваните колективи са запознати напълно с постановката за собственика и стопанина на социалистическата собственост, 40,14% познават постановката отчасти, 10,22% въобще не са слушали за нея. При преките ръководители преките резултати са съответно 77,38%, 3,15% и 2,38%. Тези резултати са постигнати, при положение че за тях, освен информациите от медиите, е способствала през 1984 г. политическата учебна година в БКП, профсъюзите и ДКМС, която е имала за изучаване лекциите на Т. Живков в АОНСУ, обстойно излагащи тази проблематика. Да не говорим за многобройните събрания, посветени на нейното изясняване. И след многогодишната агитация само 47,76% от работниците мислят, че в техните бригади са създадени условия, за да участват в решаването на производствените проблеми. Според 45,35% от работниците, ръководителят на тяхната бригада е назначен от по-горестоящото ръководство, а 43,37% не са участвали и при обсъждане на кандидатурата му. Само 38,48% от работниците са заинтересовани от участие в разработването на насрещния план, главното средство за реализиране на функциите (вж. Вяра Стоилова, сп. „Социологически проблеми“, 1986, Номер 4). Според резултатите съди за перспективите!

Политика и демокрация

Според М. Мизов, политиката е намерила пробойни в държавата и демокрацията и е подчинила и държавата, и демокрацията, поставяйки ги на свое разположение. Мисля, че за да се подчини нещо, то трябва да съществува. Разбира се, щом като г-н Мизов критикува демокрацията, за него тя съществува.

Политиката, подчинила държавата и "демокрацията", "вместо да бъде съзнателен и активен фактор за радикално изменение и отстраняване на "лошите неща" и в двете. Така, вместо Политиката вярно да служи на Държавата и Обществото, се е оказало, че последните са заставени да прислужват на Политиката. По-точно, на отделни елити в нея" (Максим Мизов, "Историческа амортизация на левицата: защо?", сб. "Левицата. Истории. Реалности. Перспективи.", изд. "Авангард Прима", София, 2015, стр. 112). Въпреки че на други места в работите си не крие това, тук М. Мизов е пропуснал да отбележи, че критикува партийната политика. Така се пренебрегва широко рекламираната заблуда, че исторически сложилото се разбиране на политиката е остаряло.

Нека на всички, които са за политиката като споразумяване, да е честита политиката като пазарлък! Само че с такава политика демокрацията никога не е възможна. Доказват го и сегашните избори, и референдумът.

Внедряване на икономически подход и партийно-организаторска дейност

Просъществувалата 45 години Народна република България 33 години бе олицетворявана от Тодор Живков. Написвайки в средата на 60-те години тезиси за усъвършенстване на планирането и ръководството на народното стопанство, той около четвърт век, освен с всичко друго, се занимаваше с проблемите на функционирането и развитието на планирането и управлението на българската икономика. Като водач на БКП той постоянно зовеше ръководните и изпълнителски кадри да повишават икономическата си квалификация.

Живков развиваше идеите си за развитието на икономиката в своите доклади на партийните конгреси, на състоялите се между конгресите национални партийни конференции, на пленумите на ЦК на БКП; в речи на пленуми на окръжни партийни комитети, на национални и регионални съвещания. На повишаването на обществената производителност на труда бе посветен докладът му пред Националната партийна конференция през 1974 година. Но и след тази конференция, и след последвалите я партийни форуми производителността на труда у нас изоставаше. Незадоволително се повишаваха ефективността на производството и качеството на продукцията.

Отчетено бе, че не ни достига икономически подход.

I. Съдържание и направления на внедряването на икономическия подход

В доклада си пред Януарското съвещание на националния актив през 1980 г. Т. Живков изяснява съдържанието на икономическия подход. Според него, този подход е цялостна система от икономически средства, методи на въздействие и регулиране и форми на организация, които обхващат веригата планиране – организация – управление – научно-технически прогрес – производство – потребление. Този подход, подчертава Живков, трябва „да завладее мисълта, да стане цел и дело на милионите, да се превърне в техен начин на труд и живот, да осигури навсякъде такава система на работа и ръководство, която да изхожда от изискванията на новия икономически подход, на новия икономически механизъм...“ Такава, казва на съвещанието Живков, „е сега главната политическа, икономическа, идеологическа задача“.

Новият икономически подход трябвало да се прилага „последователно и повсеместно“ във „всички сфери на материалния и духовния живот“. А, преди всичко, трябваше да се избавим от многословието. През споменатия четвърт век едни и същи процеси и свързаните с тях задачи многократно се описваха с обновяван речников състав. Многословието ни души и днес. От това, че го практикуват повече хора, то не е по-малко поносимо.

На Януарското съвещание през 1980 г. Т. Живков обосновава няколко направления на внедряването на икономическия подход и новия икономически механизъм.

1. Прилагане на нова технология при съставяне на насрещните планове за развитие на производствените и териториалните единици.

Целта бе новата технология да изведе на преден план разкриването и използването на всички вътрешни резерви. Но такава бе целта и на въвеждането на насрещните планове поначало. Автоплагиатството в целеполагането само по себе си е признак за някаква порочност. Искаха от хората да разкриват възможности за интензификация на собствената им дейност, но не и на инициативността им в усъвършенстване на управленския процес.

Мобилизацията на трудовите колективи трябваше да помогне за изграждане на съвременна нормативна база за разход на жив и овеществен труд. Но изграждането на ефективно функционираща нормативна база предполагаше конкретен подход в изучаването и управлението на трудовата дейност на всички нива и от гледна точка на всички нива. А такъв подход беше много дефицитен. Изобщо, недостатъчната конкретност в дейността на БКП е характерна за целия период на съществуването на НРБ.

Говореше се за нормиране и организация на отчитането и заплащането на труда на съвременно равнище. Но неотчитайки особеностите на труда на всяко работно място, ръководителите на производството и счетоводствата не постигнаха такова научнообосновано равнище. Изобщо, истински социалистически принцип на заплащане според количеството и качеството на труда не бе приложен у нас и до края на съществуването на НРБ.

Изискваше се най-пълно използване на върховите научно-технически постижения. Но само на думи. В условията на ширещо се ходатайство и корупция това не може да стане.

В тези условия не може да се постига нито достатъчно навременно договорно осигуряване на необходимите ресурси, нито стимулираща реализация на продукцията. Спъва се инициативността за разкриване на резервите при съставянето и изпълнението на насрещния план.

2. Последователно прилагане на стопанската сметка, осигуряване на пълна самоиздръжка на всяка социална дейност, на всяко работно място. Разбира се, че се отнася и за партийната дейност, но като интегрираща социална дейност, тя се оказва лош пример. 

Аналогично стоят нещата и с останалите 2-3 живковски направления.

II. Партийно-организаторска дейност при внедряването на икономическия подход

Повсеместното прилагане на новия икономически подход, пише доцент Добри Чобанов, изисква „закономерно да нараства ролята на партийните органи и организации“. Пред тях се поставя политическата задача: да се превърне новият икономически подход „във вътрешно убеждение на масите, на всички ръководни и изпълнителски кадри“ (Доц. Добри Чобанов, „Ролята на партийните органи и организации за прилагане на икономическия подход“, Сп. „Ново време“, 1980, брой 5, стр. 59). И още: да съдействат за повсеместно повишаване на „деловата и икономическата квалификация на ръководните и изпълнителските кадри до степен всеки да бъде икономист на своето работно място“ (пак там, стр. 63).

Маси и кадри, партийци и безпартийни – всички едновременно. Правата различни, в задълженията – равни. Досущ като в България през 2016 година.

А тогава нашият доцент продължава изпреварващо: „За да се осъществят тези изменения, ...трябва да настъпят качествени подобрения в дейността на самите партийни комитети и организации: ... всяка партийна организация да стане на дело политически стопанин в съответния завод, комбинат, стопанско предприятие, научен институт, учреждение...“ (пак там, стр. 59). Качествените подобрения, на свой ред, предполагат поставяне на нови ударения и т. н. (вж. пак там, стр. 60).

Но идеята „Първичната партийна организация – първообраз на трудовия колектив“ се провали.

За необходимостта от нарастване на отговорността на партийните организации във всички сфери на обществения живот се говореше и в предходните тридесет години, но тя се реализираше спорадично. Основната тенденция, характеризираща периода на 80-те години в това отношение, остана нарастването на формализма в партията.

* * *

И в „Лекция втора от цикъла лекции, изнесени пред слушателите и преподавателите в АОНСУ при ЦК на БКП“ през 1983 г. дядо Тодор казва: „Що се отнася до поставянето на проблемите, никой не може да ни упрекне, не може да каже, че досега не сме им отделяли достатъчно внимание. Лошото е, че и до ден днешен все още не са изживени и ликвидирани редица от пороците и отрицателните явления, които отдавна сме видели и неведнъж сме анатемосвали“ (Т. Живков, „Развитието на социално-икономическите отношения и на управлението на народното стопанство“, Партиздат, София, 1983, стр. 53.

Казано е за инвестиционния процес, но важи и за другите области.

* * *

В споменатата лекция Т. Живков формулира задачата така: „да превърнем стоково-паричните отношения и закона за стойността в мощен стимул за развитието на социалистическата собственост, за нарастването на общественото богатство, за издигането на жизненото равнище на народа“ (пак там, стр. 22).

Седем години по-късно, при залеза на Народната република, Иван Костов пише: „Фундаментален източник на инфлация и дефицит е противоречието между законите на монетарното стопанство и наложената със сила неадекватна система от икономически отношения“ (Иван Й. Костов, „Икономическа система и инфлационни процеси“, сп. „Икономика, приложение“, Издание на министерството на икономиката и планирането, София, юни 1990, стр. 9). Стана ли по-адекватна системата след 26 години? Следва всеки да си отговори сам.