Криза на „социалистическата собственост“

Възпроизвеждането на функциите на обществената собственост в НРБ тогава „заскърца“. Превишаването на търсенето над предлагането при дефицитната икономика в НРБ водеше до формиране на цените на стоките в съответствие с разходите на труд в лоши производствени условия и спъване на техническия прогрес. При цени, съобразени с най-лошите условия на производство, продължително съществуваха предприятия, невъзстановяващи разходите си чрез реализация на своята продукция и получаващи дотации, за да покриват загубите си за сметка на обществото. Но и възстановяващите разходите по производството чрез високи цени на стоките предприятия не бяха заинтересовани от внедряване на постиженията на техническия прогрес. Продължилите повече от 20 години реформи в системата на планиране и ръководство на народното стопанство не даваха необходимите резултати.

Постановката на XII конгрес на БКП и следконгресни съчинения на Т. Живков за трудовия колектив като стопанин на социалистическата собственост са свързани с промени в разбирането на самата собственост. Десетилетия се утвърждаваше тезата за две форми на обществена собственост у нас – държавна и кооперативна. В началото на осемдесетте години се заговори, че по пълномощие на народа в НРБ действителен собственик и на държавната, и на кооперативната собственост е социалистическата държава. Така се придаваше легитимност на тоталното одържавяване на собствеността върху средствата за производство, плътно приближаване към което бе създаването на НАПС. Такова приближаване бе крачка към и предпоставка на по-нататъшно отчуждаване на производителите от собствеността върху тези средства. Узаконяването на стопанина може да се тълкува и като известна компенсация за дотогавашните „съсобственици“ на кооперативната собственост. Но главното в споменатите разработки и цялата пропагандна дейност на БКП и нейните трансмисии бе изискването за промени в системата на разпореждане със собствеността. Целта бе: по-действена роля на хората, които я стопанисват.

Действеността предполага активност и инициативност, а те, на свой ред, дълбока убеденост в идеята за необходимостта от пропагандираната роля на колективите. Убедеността пък предполага знание. Данни за нивото на запознатост с тезата на собственика и стопанина в годината на XIII конгрес на БКП, т.е. цяла петилетка след началото на пропагандната кампания, дава социологическо изследване по поръчка на профсъвета на ДСО „ИЗОТ“. Изчерпателно са анкетирани работници и началници на смени и цехове в предприятия на тази Държавна стопанска организация. Едва ли средните резултати за другите ДСО биха могли да бъдат по-добри и дори равни на тези от даденото изследване.

46,39% от работниците в изследваните колективи са запознати напълно с постановката за собственика и стопанина на социалистическата собственост, 40,14% познават постановката отчасти, 10,22% въобще не са слушали за нея. При преките ръководители преките резултати са съответно 77,38%, 3,15% и 2,38%. Тези резултати са постигнати, при положение че за тях, освен информациите от медиите, е способствала през 1984 г. политическата учебна година в БКП, профсъюзите и ДКМС, която е имала за изучаване лекциите на Т. Живков в АОНСУ, обстойно излагащи тази проблематика. Да не говорим за многобройните събрания, посветени на нейното изясняване. И след многогодишната агитация само 47,76% от работниците мислят, че в техните бригади са създадени условия, за да участват в решаването на производствените проблеми. Според 45,35% от работниците, ръководителят на тяхната бригада е назначен от по-горестоящото ръководство, а 43,37% не са участвали и при обсъждане на кандидатурата му. Само 38,48% от работниците са заинтересовани от участие в разработването на насрещния план, главното средство за реализиране на функциите (вж. Вяра Стоилова, сп. „Социологически проблеми“, 1986, Номер 4). Според резултатите съди за перспективите!