Много са признаците на кризата. Многостранна неадекватност на ситуацията. Умножаване на пробойните в социалния механизъм – тлеещо самолюбие на партийни лидери; тщеславие и високомерие на държавни дейци. Самозвани „елити“, кретащи след конюнктурата. Самозабрава по всички нива на властта – опиянение от популярността. Недоверие към демокрацията – маски от словоизлияния за нея. „Демокрация“ – алиби на корупция!
Партийно ангажиране на фирми – политизация на икономиката! Узаконено лобиране – икономизация на политиката. Прагматизъм до идиотизъм!
Растеж на неравенствата – имитация на борба за ограничаването им. Периодично създаване на кумири – „спасители от приближаващ национален и планетарен колапс“. Формалната демокрация процъфтява, разпространявайки се и с бомбардировачи. НПО и фондации дирижират публични нагласи, за да сме съгласни. Само министър-председателят напомня, че с война мир не се постига.
„Десницата“ и „левиците“ сеят омраза сред избирателите. Много партийни образования – безпрецедентна безидейност! Идеен радикализъм – нищо приложимо. „Десните“ са си вече достатъчно стари. Няма изгледи и „новите леви“ скоро да направят нещо национално значимо. Вечен български въпрос: „Кой на кого акъл да даде?“
Григор Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар