В "Народната република" и след нея

Свикването на Седмото Велико народно събрание през 1990 година беше отстъпление от пътя на демократизацията. То бе свикано във време, когато бе отменена разпоредбата на Конституцията от 1971 г. за ръководна роля на БКП в българската държава. Следователно, най-належащата промяна в тази конституция вече беше извършена.

Българското общество още не бе узряло, за да преосмисли всичките си конституционни норми. Партийците знаеха това. Те си мислеха: „Народът не е узрял, но ние сме узрели.“ Свикаха Седмото Велико народно събрание, което на 12 юли 1991 г. прие Конституцията на Република България, отменяща българската Конституция, приета от българския народ на 18 май 1971 г.

В отмяната на една конституция от друга няма нарушаване на демокрацията. Според Декларацията за правата на човека и гражданина от 1793 г. народът „винаги има право да преразглежда, да поправя и да изменя конституцията. Едно поколение не може да подчини на своите закони бъдещите поколения.“

Въпросът е: от кого и как се преразглежда конституцията. С участието си в изборите за Велико народно събрание през 1990 година българският народ даде съгласието си Седмото ВНС да отмени конституцията от 1971 г. С това си съгласие народът направи крачка назад в демократичното си развитие. Осъзнаването на допуснати грешки в приемането на решение не изисква отказ от по-нататъшно участие в процеса на приемане на решения. Както отделният българин, така и българският народ не може с еднократно участие в приемането на политически решения да усвои културата на демократично приемане на национални решения.

Националният референдум за приемане на нова конституция през май 1971 година бе искра на политическа активност на нашия народ. Въпреки всичките недостатъци на приетата тогава Конституция, нейното обсъждане активизира политическото мислене у много българи. В него участваха и много безпартийни, и бивши опозиционери.

При гласуването на произведения референдум, имаше бюлетини „за“ и бюлетини „не“. Този факт вдъхваше искрици надежда за демократизиране на държавата. Имаше и нарушения. Не всички секционни избирателни комисии са обявили единичните бюлетини с глас „не“.

Но колкото и да е ограничен политическият опит на българите, придобит с произвеждането на този референдум, неговата ограниченост не е основание за отказ на право на българския народ да приема решения за изменения в държавното устройство и формата на управление в република България. Ако тълкуването на Конституцията от 1991 г. не пречеше на произвеждането на такива референдуми, през новия век този опит щеше да е станал по-голям.

Избиратели – политически формирани според партийната воля

Партийно-политическата необходимост се налага над избирателите като чужда сила. Хващайки по този начин в своята хватка множество избиратели, партийната система простира ръка над цялото обшество. Тя покрива обществената повърхност с мрежа от дребни усложнени избирателни правила. Цели се умовете на избирателите да не могат да проникнат през тях до действителната политическа необходимост. Целта е те да не могат да се издигнат над тълпата. Искат така да смекчат избирателската воля, за да може тя да бъде ръководена.

Партийците не се стремят към разгръщане на политическите способности на избирателите. Стремят се да ги възпират от самостоятелни политически действия. Те не искат изчезване на избирателите. Те пречат на политическото им съществуване. Те не тиранизират, а омаломощават избирателите, за да не могат да действат сами. Така задушават морално-политически обикновените българи. Идейно-политически ги притъпяват. Така ги свеждат до стадо от плахи същества. Те се големеят като техни пастири. Считат се за хора, които хора пасат.

Така партийците пресушават извора на политическата жизненост на българския народ.

 

Н. Димов

Плурализъм и политическа самоорганизация

Необходимостта от организации, способстващи за задоволяване на индивидуалните интереси на хората, не намалява. Сдруженията и събиранията по интереси се умножават. Те допринасят за противодействието на отчуждението на хората. Без тях отчуждението на хората от обществото се засилва. Засилват се подозрителността и недоверчивостта на един човек към друг, отслабва взаимното им уважение. Организациите по интереси помагат на задружната работа независимо от държавните институции. Те позволяват постигането на разнообразни ползи. Това, че наблягат на индивидуалните права, не е непременно за сметка на обществото.

Понякога от вниманието на членовете на организациите по интереси отпадат някои от концентричните кръгове като семейство, квартал, селище, област, нация. Политическата самоорганизация е призвана да способства за съсредоточаване на вниманието върху всички кръгове. Нейните структури биха могли да направят по-ефикасна цялата мрежа от пресичащи се кръгове на недържавните институции с многото хиляди сложни връзки между тях. Така всеки от нас ще има много начини за общуване и политическо взаимодействие с другите.

Човек по принцип може да участва в неограничен брой мрежи от междучовешки връзки. Никоя от тях не изчерпва напълно човешката индивидуалност. Но в политическата самоорганизация човек може да постигне сравнително най-пълно самоопределяне като своя противоположност на обществото. Затова е предпоставка неговото доброволно решение. Тогава той може да формира ефективни, гъвкави и конкретни връзки с другите, споделящи политическа отговорност с него. Политическата самоорганизация възниква от съзнателни политически същества.

Постигането на нашите желания предполага нашето сдружаване.

 

Д. Томов

Законна власт – само делегираната

Законодателите не биха могли да изброят всички права на българския народ. Те са могли да изброят правомощията на Великото народно събрание (ВНС). Направили са го в чл. 158 на Конституцията на Република България. Никъде в Конституцията не е казано, че на ВНС е делегирано правото да отнема права на българския народ. В чл. 1, ал. (3) на Конституцията е казано обратното.

В чл. 57, ал. (1) е казано, че основните права на гражданите са неотменими. В алинея втора на същия член на Конституцията се казва, че не се допуска упражняване на права, „ако то накърнява права или законни интереси на други“. Правото на народните представители във ВНС да изменят Конституцията, според тълкуването на Конституционния съд, се оказва точно такова; неговото упражняване, или по-точно „право на упражняване на право“, накърнява правото на останалите българи да участват в референдуми за изменение на разпоредби на Конституцията относно формата на държавно устройство и на държавно управление на република България.

В съответствие с чл. 1 на Четвъртата българска конституция, доктрината за изброените правомощия на държавните институции не трябва да се забравя. Държавната власт в република България произтича от българите, от българския народ. Тя е законна само доколкото е делегирана. Никога и никъде българският народ не е делегирал безвъзвратно правото си да изменя Конституцията, включително и деветата ѝ глава. Българската държава има само дадените ѝ от българския народ правомощия. В глава девета на Четвъртата българска конституция не е дефиниран прерогатив, лишаващ българския народ от правото му да изменя с референдум каквато и да е част от своята Конституция.

Управление по всеобщо приложими закони!

Според Фридрих Хайек, законите не трябва да са предназначени да изискват конкретни действия от гражданите. Мисля, че още по-недопустимо е българските закони да забраняват конкретни действия на българския народ. Обаче Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 2009 г., прави това.

ЗПУГДВМС отрича правото на българския народ пряко да участва в решаването на въпроси от компетентността на Великото народно събрание; да избира омбудсман, застъпващ се за правата и свободите на гражданите; да избира членове на Висшия съдебен съвет; да избира членове на Конституционния съд. ЗПУГДВМС отрича правото на българския народ да подлага „на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област“. Следователно, в съответствие със ЗПУГДВМС, българският народ се лишава не само от право на референдум по проблеми на цялостното държавно устройство и формата на държавно управление в България. Народът ни се лишава от право на референдум по цялостното законодателство за която и да е отделна област на обществения живот в страната.

И за това си безправие народът не протестира. Всеки народ си е заслужил теглото.

Възгледи – плурализъм

Хората имат различни възгледи за света и човека, а трябва да се стремим към единство. Необходим е масов стремеж към институционално устройство, способстващо за усъвършенстване на човека. Преобладава мнението, че общественото устройство трябва да способства за развитието на способностите на всички хора.

А партиите са средства за манипулиране на душите на хората. Те се опитват да показват неповторими разбирания относно това кое е добро за човешките същества. Признавайки, че всеки човек има индивидуална съвкупност от способности и стремежи, забравят валидността на това и за политическите признаци. Разбирането за добра политика на един съзнателен гражданин може да се различава от разбирането на друг. Способността човек да избира политическа позиция е признак за неговата хуманност.

Държавата трябва да установи правила, гарантиращи на всеки човек свободен стремеж към добра политика, реализиращ се по собствен начин и чрез собствен избор на сътрудничество с други хора. Правото на такъв стремеж у нас е изпразнено от съдържание с недопускането на избирателите до участие в референдуми за изменения във формата на държавно устройство и на държавно управление. Така се нарушава правилото, засягащо и държавата: „не нарушавай правото на другите да се стремят към своето собствено добро по своя собствен начин“. Така се създава основа за политически конфликт с политически съзнателните граждани. Става невъзможно и постигането на консенсус в българското общество по най-фундаменталните проблеми на политическото ни развитие. Докога ще се примиряваме с антиконституционното ни безправие?

 Честито Рождество!

 

Гр. Вълчанов

Ние – източник и основа на политическата дейност!

Гражданите, а не политическите партии, могат да мислят политически пълноценно в условията на свят обхванат от пандемия. В тези условия гражданите, избиратели и избирани, могат да представят за обсъждане всякакви предложения за политически изменения; всякакви планове за политически действия. Избирателите могат сами да преценяват досегашните действия на представляващите ги през последните 4 години. Гражданите-избиратели могат да предвиждат алтернативни насоки на политическата дейност и да преценяват възможните последствия от тяхната реализация. Време е да мислим и всеки да прави избора с индивидуалния си ум. Настъпва време за отговорни избирателски действия. Време е за избирателски действия, достойни за похвала или укор. От тези действия ще произтичат актуалните ни права в предстоящите 3-4 години. От нас зависи обществото ни в предстоящия период.

За да сме на висотата на отговорността си през новата година, трябва да сме наясно и за собствения си принос за множеството проблеми, стоящи пред нашето общество. Вече три десетилетия установяваме нова система на права и, в крайна сметка, се оказахме неспособни да правим подобрения на държавното ни устройство. Не можем да избегнем отговорността за нашите действия или бездействие в процеса на политическото ни развитие.

Честита Коледа!

Ст. Съботинов