Всяка крачка към по-голяма индивидуализация е заплашвала човечеството с нови опасности, давайки му нагледен урок с последствия от противопоставянето на един човек на друг. Различни страни на развитието на човека изпадат в антагонизъм помежду си и Е. Фром счита, че свързването на индивидуализирания човек със света има като продуктивен път само активната солидарност с другите, любовта и труда, съединяващи го отново със света, вече не с първични връзки, а като свободен индивид. Личност, политически свободен индивид, човек става дотолкова, доколкото сам участва в опознаването и реализацията на общесвено-историческата необходимост.
Ако обществените условия, от които, според Ерих Фром, „зависи целият процес на индивидуализацията на човека, не могат да станат основа за такава позитивна реализация на личността, но в същото време хората губят първичните връзки, даващи им усещане за увереност, то такъв разрив превръща свободата в непоносимо бреме: тя става източник на съмнения, влече след себе си живот, лишен от цел и смисъл...“ Политическо безсмислие за живота на мнозинството български граждани предопределят Българската Конституция и нейното тълкуване, лишаващи българския народ от право на фактическо участие в номинирането на кандидатите за избиране в органите на държавната власт и от участие в референдуми за промени в държавното устройство и формата на управление на републиката. В такава обстановка, по мнение на Ерих Фром, „възниква силна тенденция да се избавиш от такава свобода: да минеш в подчинение или да намериш някакъв друг начин да се свържеш с хората и света, за да се спасиш от неувереността даже и с цената на свободата.“
Надявам се днешният състав на Конституционния съд под председателството на госпожа Панова да намери начин да се запътим към избавянето си от това непоносимо бреме.
