Участници в разговора ни на тази интернет страница поставят въпроса докога ще чакаме създаването на нова избирателска самоорганизация. Отговорът е лесен: докато на достатъчно места бъдат създадени нейни първични звена. Участници в групата ОАЗИС помнят, че на малки групи от хора Софийският градски съд отказва регистрация и без да има необходимите основания.
Създаването на непартийна политическа организация на избирателите може да бъде отстоявано с достатъчен брой ангажирани в колективни действия участници. Ясно е, че нейни опоненти са и ще бъдат не една управляща или опозиционна партия, а всички стотици регистрирани политически партии в Република България. Срещу нея те ще тласнат и още по-многобройни формални и неформални мрежи и споделящи отчетлива колективна идентичност НПО-та. Има голям брой институционализирани групи от индивиди у нас, стремящи се към постигане на общи цели чрез верноподаническа дейност като сателити на политически партии. За да се противостои на тези обединени при необходимост за самите тях, делящи се на правителствени и опозиционни, сили не е достатъчно да хукнем след харизматичен лидер, пореден месия, и да останем поредна група за натиск като многобройни сдружения, асоциации, НПО, фондации и т. п., преговаряйки и лобирайки за временни или групови интереси. И досегашните движения и протести са се борили в името на морални съображения или на „благото на нашия народ“. И са стихвали след получени оставки и овластяване на „достойни“ продължители на делото на свалените. Някои са създавали страница или чат в социалните мрежи, установявайки деление на включени и изключени, на наши – с достъп, и на други – без достъп. Масовата мобилизация секва.
* * *
Отстояването на суверенното право на българския народ на непартийна избирателска самоорганизация изисква по-устойчива от „протестърската“ мобилизация. Такава социална самомобилизация за колективни действия предполага предварителни подготвителни органи и организация. Осмислянето на целите и начините на действие на подготвителните групи изисква от участниците диалогичност. За достигането на необходимата нейна ефективност интернет общуването е полезно, но недостатъчно. Стихийните политически действия може да са колкото възможни, толкова и безполезни.
Необходимо е публично изразяване на мнението на много повече хора по този въпрос, защото е ясно, че полезните политически инициативи се отклоняват и от съдебните органи. Мотивираните от частни случаи на незачитане на суверенните ни права колективни действия бързо затихват. Трябва да е ясно, че доминиращите политически норми и ценности, наследени от XVIII век, не отговарят на съвременните изострящи се политически противоречия и поражданите от тях проблеми.
Социалното отчуждение днес е присъщо на мнозинството. Не бива вълнението сред такова мнозинство да ни превръща в тълпа и да поражда насилие, да пробужда асоциални, аморални инстинкти. Добри или лоши, действията на тълпите стават неконтролируеми. Тогава много участници губят смисъла на собственото участие в социалното движение. Проявява се опасна за обществения ред ирационалност. Социалната криза става трудно преодолима. Политическите възможности за мирна социална промяна се ограничават. Така може да има колкото успешни, толкова и неуместни промени. Тогава и разчитащите, че и без да участват в процесите на промяна, ако има полза от тях, тя няма да ги отмине, излизат на повърхността и се активизират. Затова политическата съзнателност на участниците в колективни действия е необходима и чрез диалог трябва да я постигаме.
