Пред нас зее пустотата и бягаме ужасени от нея. "И което е още по-лошо, вакуумът се запълва с абсурдни политически и социални идеи, характеризиращи се с духовна нищета..." (Карл Густав Юнг). Духовна нищета струи от "идеята" за задължително гласуване. А какво да кажем за факта, че половината от искащите предсрочни избори, не ходят да гласуват?
И фактите ни са "достойни за идеите"! Доказват го и изборите на 25-и май 2014 година.
Закономерно и Европейската народна партия, и Партията на европейските социалисти губят доверие. А и гласуването у нас потвърждава българския анахронизъм.
1. И съдбата на Изборния кодекс "Манолова" не е по-завидна от съдбата на кодекса "Фидосова". Увеличение на гласуващите избиратели няма.
2. Изборите потвърдиха, че както предизборната агитация, така и изборните реформи, правени от БСП, служат за изборно утвърждаване на ГЕРБ. Добре помним как и мажоритарният елемент на изборите през 2009-а година бе спечелен от ГЕРБ спрямо БСП 100% на 0%, въпреки че бе иницииран от социалистите.
3. В предходната статия изразих мнението си за стойността на преференциите в условията на партийна номинация на кандидатите. Тези избори само го утвърждават. Доколкото става дума относно гласуване за еднопартийци, нормално е нормалният избирател, който познава номинираните кандидати на една партия само от телевизионния екран, да си каже: "Те работят за партията си. Тя по-добре от мене знае кой може да върши повече работа". Не говорим за тези, които казват, че се объркали. Нито за тези, които ги избират по гиздилата.
А за листите на партийните коалиции грозотата на преференциалното гласуване лъсна от раз - веднага след преброяването на бюлетините. При тях определящ мотив е партийната амбиция.
4. Един и същ извод остава валиден за мнозинството гласуващи избиратели: не умеят да познават хората по делата! Затова гласуваха за състезаващите се в говорилнята, а не за направилата нещо за България Румяна Угърчинска!
