Диалог

„Кой люби народа поробен

и пази завета велик –

на Левски завета бунтовен,

при нас нека дойде войник.“

— Кой е казал това?

— Казал го е антифашист. Но който и да го казва, щом като казва това, което трябва, ще го следвам.

— Какъв е „на Левски завета бунтовен“?

— Установяване на чиста и свята република.

— По какво би се различавала тя от сегашната република България?

— По какво ли не!? Но не допускам у Левски да е имало наивност, за да вярва, че може да се осъществи „пряко гражданско управление“.

— А какво?

— Управление, избирано от народни представители, които народът сам е излъчил от своите среди.

— Какво значи „сам е излъчил“?

— Значи, че не са ги излъчили партийни централи. Значи, че преди да го призовават да гласува, трябва да го питат какво и кого предлага. Значи още, че тези, които номинира, ги е излъчил не по обещанията им, а по резултатите от работата за добруването на една или друга част от населението, която те вече са свършили, и затова ги предлага.

— Как избирателите ще отсяват стойностните номинации, за да утвърждават изборните бюлетини?

— Като се самоорганизират по избирателни райони и дискутират по предложенията си.

— А ако народът не иска да се самоорганизира и самоуправлява?

— Ако не иска, ще тегли.

— А какво е необходимо, за да се организира?

— Да се самодисциплинира. Да избира в Народното събрание хора, в чиято способност да приемат необходимите решения се е уверил, преди да бъдат предложени за народни представители. Не като досегашните, които да му отнемат и малкото права, дадени му по Конституцията от 1991-а година. Трябва приетите решения да изпълнява, а ако не са правилни, сам да прави предложения за нови или за изменение на съществуващите. Всички закони, свързани с човешките права, да утвърждава на референдуми.

— А ако нашият народ не иска да се самодисциплинира?

— Ако не иска, ще тегли.

— Защо не са се самоорганизирали по-напреднали от нас народи?

— Вероятно защото там това все още не е така наложително.

— Защо?

— Защото както във всеки хомот, така и в европейския изоставащият мъкне по-голяма тяга.

— Но ще посмее ли българският народ да прави нещо, неправено още от по-напредналите?

— Ако не смее, винаги ще си е на опашката и ще тегли.

— Мнението ти за тягата и промяната не прилича ли на тезата на Ленин за връзката на най-слабото звено на империалистическата верига с революционната ситуация?

— Който не мисли върху това, което се казва, а само върху това на какво да оприличи казаното, и се озърта, за да разбере кой го казва, изостава. Господ не е колар, за да връзва допълнителна синджир-тяга на изпреварващите държави. Изоставащите трябва да преодоляват по-голямата тяга.

— Ален Турен не казва ли, че „не може да съществува демокрация без партии“?

— Казва, но в книгата си „Що е демокрация?“ не го доказва. Той казва, че това „не се оспорва от никого“. Такъв аргумент няма стойност. Хиляди заблуди на определени исторически етапи са били неоспорвани, но това не ги е направило истинни.

Животът доказа, че партийната (еднопартийна и многопартийна) политическа система ражда тероризъм. За непартийната демокрация няма такова доказателство.

Ален Турен изхожда от дефинирането на „демокрацията като свободен, на равни интервали от време, избор на управляващи от управляваните“. Значи демокрацията означава да мислиш, преди да гласуваш, а не само след като си гласувал или след като си играл на карти, вместо да гласуваш. Ако на втория ден след предсрочните избори възниква необходимост от нови избори, изборността се превръща в абсурд. Значи трябва да се смени начинът на произвеждане на изборите. За да стане това, избирателите трябва да са не само гласоподаващи, а и гласно изразяващи се. Но не само с уличен рев, колкото перманентен и свиреп да е той. В предизборната кампания избирателите трябва да имат думата преди партиите.
— А ако избирателите не искат да си казват думата преди партиите?
— Ако не искат, ще теглят.