Професори-катранджии

Партийната система все повече скърца и разноцветни професори се обединиха, за да могат по-успешно да помогнат за своевременното смазване на нейните дингили и главини. Катранът, който използват, е от предишните векове. Важно е, че катраниците и катранджиите са с пост-модерен произход.

Снабдили се с пера от птици с различно оперение, тези професори си намериха студенти за асистенти, за да им повдигат съответните подсистеми на партийните коли и каруци. Обзаведоха се и с партиен персонал, за да им пълни и носи катраниците. Така, с обединени усилия, се стараят да намажат триещите се части на колите от всички страни.

Едновременно - всеки хабилитиран катранджия си чете лекцията.

I. Звездносин професор:

"Знаем ли към какво се стремим или осъзнаваме към какво сме се стремили, когато стремежът ни се е реализирал или се е провалил? Ако знаем, защо толкова често си сменяме гледищата?

През миналото лято предложихме предсрочни парламентарни избори заедно с изборите за европейски парламент през месец май. Ако за повече от половин година време след това, като най-силна парламентарна партия, разяснявахме необходимостта от такова съчетаване на изборите, щяхме да сме убедили в нейната наложителност не само българския народ, а и народите на съседните държави. Но ръководството на нашата партия нееднократно променяше мнението си и правеше нереалистични предложения за незабавни предсрочни избори. Така проиграваме напълно реалната възможност за произвеждането им през месец май тази година.

Сега се утешаваме с идеята за плебисцит по въпроса за задължителното гласуване! Като че ли в по-голямата си част инициативите на нашето ръководство се направляват от желанието да се пробва, какво би могло да се получи от едно или друго предложение или действие. Изглежда, сеирджийската природа не ни е чужда!

Предложението за задължително гласуване ни помага да се включим в нещо. Предложенията на президента и в този смисъл не са лоши. Друг е въпросът, дали съответстват на актуалните проблеми на политическото развитие.

Мнозинството избиратели не следят еволюцията на поведението на кандидатите за избиране и техните решения пред урните се мотивират предимно от актуалното поведение на партийните лидери и обещанията за бъдещето. Така, все пак, надежда за успех на ГЕРБ има. Но по-фундаментално е друго.

Задължителното гласуване може да прикрива пробойните в системата. Тя може да се спасява в мимолетността на избирателско участие в политическия процес. Като не се искат от него предложения, избирателят чака да види партийните и едва тогава започва да мисли как да гласува. Така или иначе, тази изключеност на безпартийните избиратели от политиката не е вредна за нас. За да я търпят и по-нататък и да не предлагат и избират тези, които те искат, трябва да отвличаме вниманието им с всякакви процедурни въпроси и технически проблеми на гласуването. Затова, въпреки че нашият лидер е против задължителните неща, нека да въведем задължително гласуване. Сега да обсъждаме и да гласуваме за въвеждането му. После може да обсъждаме и да гласуваме за отменянето му. Нали у големите ни партньори го няма. А и както нашата партия често си променя становищата, нищо не пречи да го прави и целият народ. 

Затова нека да приемем предложенията на президента и да проведем плебисцит, допитване, по въпроса за задължителното гласуване. Така ще отдалечим възможността народът да започне да иска да го питаме и по същността на функционирането на политическата ни система. Така и ние ще дадем принос в смазването на главините на тази наша партийна система. Макар и катранът да е черен, перото ни е пауново!"

II. Червен професор:

"Подпишете се за искането да проведем плебисцит по предложенията на президента, въпреки че БСП не е съгласна с тях! Трябва да създадем предписание, за да знаят избирателите как да гласуват: задължително, мажоритарно, електронно или машинно.

БСП петдесет години обясняваше как трябва да се гласува, но много хора така и не се научиха. Всеки трябва да знае, че е задължен да гласува за нови социални придобивки. Ако 50 години не ни стигнаха да ги въведем или не можахме да ги задържим, сега трябва да наваксваме.

Ние имаме опит и знаем защо стана така. Въпреки че до 1990 година на всички избори в предшестващите 40 години гласуваха 99% от българските избиратели, повечето от тях са гласували несериозно и затова дотогавашната партийна обществена система рухна. Тогава гласуването бе доброволно. Хората гласуваха масово, но не се чувстваха задължени да мислят за какво гласуват. 

Затова гласуването трябва да стане задължително. Защото не знаете какво ще стане, ако рухне и сегашната стопартийна политическа система. Гражданите сами ще предлагат и ще избират, когото си искат! Пази, Боже!

Затова сега трябва да приемем предложенията на президента и гласуването да стане задължително. Не че към задължителните неща се отнасяме винаги сериозно. Но все си е по-друго като знаем, че това не е доброволна игра. Играта "предпочита" хитрината. Ако е задължително, ще хитруваме на по-високо ниво!"

III. Първичносин професор:

"Следва да ви покажем, как трябва да се гласува, защото сега повече гласуват неможещи да сравняват доброто и злото. Затова по-често гласуват за мафията.

Ние, като истински християни, искаме да избират можещите да го правят. Иначе, партийната система ще рухне. Ние трябва да я защитаваме на живот и смърт! Затова нашите избиратели, ако не искат да гласуват, трябва да ги задължим.

Ние сме против формалното единство и искаме всички да гласуват, за да може да се откроим и да видим колко сме и разберем кои сме. Да отграничим от нас клонингите на БКП. Така ще постигнем пълната им изолация.

Клонингите на БКП нито могат да управляват държавата, нито могат да правят интересен театър в Народното събрание. А ние можем. Не помните ли, колко хубаво представихме всичко от времето на управлението на БКП за незаконно, освен собствените ни хабилитации? Трябват ни сигурни гласове, за да ни упълномощят да отделим законното от незаконното, хубавото от лошото и в края на изтеклия век. Нас да пита Владо Пенев за "най-хубавите години в нашия живот"!

Спъва ни това, че нашите гласоподаватели веднъж са действителни, друг път - недействителни. Така и партийната система рушат, и ние оставаме без ихтибар. А най-важно е да запазим партийната система. Само да не стане така, че безпартийните сами да предлагат и избират когото си искат! Затова, като не искат да ни избират доброволно, да ги задължим да гласуват със закон! Иначе  ще продължим да буксуваме. За спасение - да подкрепим предложенията на президента и направим плебисцит за задължително гласуване."

IV. Зелени и оранжеви:

"Защо намаляването на броя на гласуващите граждани да ни притеснява като белег на израждането на демокрацията? Малко ли са другите ни дертове? Затова да подкрепим идеята на президента да се "самовъзпитаваме" като общество със задължително гласуване?

Може би, той цели безпартийните граждани като не могат да бъдат чути, поне да бъдат видяни. Но съгласува ли се добрата идея с електронното гласуване?

Все пак да въведем задължително гласуване, та и слаба да е избирателната активност, поне да е канализирана. Докато гласуването е доброволно, не знаем кога има и кога няма смисъл да номинираме свои кандидати.

Задължителността може да спаси безпартийните избиратели от пагубна борба между разум и чувства. Може да спаси и неекологично скърцащата партийна избирателна система."

V. Седефено-жълт професор:

"Приключвайки с всеобщото доброволно гласуване, няма да имаме сигурен показател за нивото на политическата активност на мнозинството. Но пък ще гласуват всички страхливи, които у нас са подавляващо мнозинство, и така няма да има опасност за любимата ни избирателна система с партийни листи.

Едва ли вие, колеги, сами вярвате на това, което говорите, че при задължително гласуване ще преодолеем опасността от продаването на гласове. Как може да преодолее угнетението си човек, който няма за кого да гласува, ако чистата му бюлетина продължава да се счита за недействителна?... Освен да си продаде гласа и да ни прати по дяволите, за да ни научат как по-добре да лъжем. За тези, които не знаят за кого да гласуват, но ще знаят, че трябва да гласуват, всички кандидати са еднакво подходящи. Така че и право на по пет гласа да имат, биха могли всичките да ги продадат. Да не говорим за онези, които въобще не знаят защо гласуват!

Затова, нека да не се утешаваме със самозаблуждение за народополезност на задължителното гласуване! Задължителното гласуване няма нито да ликвидира, нито да неутрализира продаването на гласове. Но нека да подкрепим президента и да го въведем! Само трябва да допълним президентските предложения с идеята за образователен ценз. Ако си продават гласа, поне да могат да го правят само тези, които ще знаят на кого да го продадат. А това, че ще има противоречие в основата на законодателството ни, да не ви притеснява! Няма да е първото! Важното е да смажем скърцащата партийно-политическа система."

Заключение:

И така. Независимо от цвета на перата, професорите-катранджии са единни по отношение на целта: спасяване и обновяване на вече нетърпимо скърцащата партийна избирателна система - невъзможност за "простия" народ сам да предлага и избира за депутати хора, които той иска. За тази цел те са готови продължително да ни занимават с въпроси като: всички ли да гласуваме или половината? Да ни задължават ли да гласуваме или да се самозадължим? Дали да гласуваме посредством клавиатура или непосредствено с ръката? И тем подобни въпроси, отговорите на които могат да ни кажат децата от началните училища!

За хабилитираните господа подобни занимания са средства, с помощта на които ще ни държат в състояние да не си отваряме устата по политически теми. Ако не съумяват винаги да ни държат в такова състояние, да се освобождаваме от вътрешното напрежение с колективен магарешки рев по площадите и улиците. Оказва се важно не мнението на народа, а предразположението на партийни лидери. Същото, което е важно за всички партийци. 

Българските партии още се вдъхновяват от категорично изразената клетвена мисъл на Йосиф Сталин, че партийците са хора от специално тесто замесени. Затова, колкото и пъти да пренаписват или преписват изборния кодекс, не се отказват от привилегията си да имат 240 пъти повече права в предизборната кампания от безпартийните.

Оказва се, че и президентът няма нищо против привилегиите за партийците, въпреки че трябва да е президент колкото на партийците, толкова и на безпартийните. И той се оказва достоен подражател, ако не същински последовател на Леонид Илич. Ако Брежнев бе слуга на партийния апарат, президентът също служи на партокрацията. Какъвто президентът, такъв и премиерът, такива и професорите-катранджии, такъв и партийният персонал, такива и протестиращите!

След като вече цяла година, едни по-рано, други по-късно, протестираме и нищо свястно не намислихме, ще ни заливат със словесна помия и в предстоящите предизборни кампании.

* * *

"Стига ми дума, мале ле,

че не ми знаеш сърцето

какво е църно станало -

черен се катран наляло."

Безправие за търпеливите избиратели?!

Не от днес български професори са катраници на партийната система. Вече цял век някои от тях служат на политическите партии, в ущърб на обществото. И днес техни представители се поставят в услуга на пропагандата на предложенията на президента за промени в изборните процедури, отвличащи вниманието на хората от въпиющето неравноправие на безпартийните избиратели. Нали е много по-лесно да си говорим по процедурни въпроси, отколкото да се борим против неравноправието.

Най-много процедурни проблеми поражда неравноправието. Поражда ги, и обезсмисля обсъждането им. Връх на коварството във въпросните предложения е идеята за задължително гласуване.

Еманюел Тод пише, че на по-образованите е все по-трудно да търпят "бремето на всеобщото гласоподаване". И у нас има такива граждани с изчерпващо се търпение. Но много повече се оказват тези, които са с обратни рефлекси.

Много български "по-образовани" искат да ни наложат "бремето на всеобщото гласоподаване" като задължение - и да го понасяме, и сами да го реализираме. Според тях, с гласуването си политически неосъзнатите, нежелаещите да гласуват, ще предизвикат установяването на необходимия ред в държавата и просперитета на нацията. С такава цел те даже и подписка за плебисцит по президентските предложения организират. И така у нас пак насила хубост ще ни създават.

Същевременно, щом като за четвърт век професорите-хуманитаристи най-сетне са осъзнали важността на прякото изразяване на политически собствената воля на суверена, на въпросните "инициатори" не им ли идва на ума да поискат референдум по отдавна наболял правно-процедурен въпрос? Става дума за незачитането на гласа на политически съзнателните граждани, които редовно отиват да гласуват и пускат чиста бюлетина или празен плик. Вече от много десетилетия тези хора са лишени от политически права. Защото правото да ревеш по улиците не е реализуемо за всеки.

Неискащите да гласуват за номинации на партийната паплач нямат подкрепа от български интелектуалци-хуманитаристи. Въпросните "по-образовани" още се стремят да ни направят "по-щастливи" чрез гласуване за по-малкото зло! 

Естествено е политически грамотните да са недоволни днес. Достъп до властта в държавата на немислещите за обществените интереси най-често се обезпечава с гласовете на немислещите за качествата на избираните. На такива ли политически немислещи избиратели разчитат президентът и събиращите подписи професори? Или те се надяват, че могат да ги накарат да се замислят и искрено да пожелаят да гласуват, след като бъдат задължени?!

Безспорно, след като държавата ги задължава, тези хора все нещо ще си помислят. Но чувството за отговорност пред обществото нито се поражда, нито се усилва със задължаване и насилие. А задължаването на хората да гласуват е колкото насилие над избирателите, толкова и поощрение за безотговорността на избираните. Задължителното гласуване стимулира прогреса на тоталната безотговoрност. Приказките, че така гласуват в Белгия и че там мият тротоарите си с есенция, не са аргумент. Първо, едва ли понастоящем Белгия е най-проспериращата държава в света. Второ, пишейки досегашните си конституции, най-много сме преписвали от белгийската и виждаме докъде сме стигнали!

Със задължителното гласуване прогресира дефицитът на взаимната взискателност на гражданите. То увеличава неравноправието на политически безправните безпартийни, защото още повече онищостява гражданската им роля. Липсата на право на политическа словесност у тях се допълва с насилие над изтерзаната в пускане на безполезни бюлетини тяхна ръка.

Задължителното гласуване способства за по-лесно възпроизвеждане на статуквото чрез изборната игра и разширено възпроизвеждане на безотговорността. То може само да забави разпада на съществуващата порочна партийно-политическа система и за по-дълго да съхрани илюзиите на европейския 19-и век.

Кой на кого акъл да даде?

Ние на властващите или те на нас?

Деградацията на българския дух не може да спре с умножаване на партийните разправии. Може да спре с тяхното прекратяване и осигуряване на истинско народно представителство в органите на държавната власт. Но затова партии не са необходими.

Партийната система е механизъм за отчуждение на органите на властта от обикновените граждани. Всеки, който иска да има партии, живее с мисълта, че е поне с едно стъпало над мнозинството от населението, което трябва да бъде изключено от политическия процес. Изключение са тези, които са принудени от днешното ни законодателство да създават партии, за да противодействат на мизантропията, създавана от партийната система и на мултиплицираната от партиите завист.

Необходима е БОЗ - Борба за очистване от завистта, която, вероятно, ще продължи да съществува и през следващите векове, но трябва да намалява. Необходимо е равноправие. Завистта се проявява в отношенията със считаните за равни, а се подклажда с чувства за неравноправие.

Партиите търсят източника на успехите в труда на безпартийните, а на неуспехите - в коварството на алтернативните. Но изправени пред опасността да се лишат от свидното им политическо безправие на безпартийните, разноцветните партийци, въпреки коварството си, стават единни. Дълбоката основа на единството си те крият предимно с безсъдържателни, от гледна точка на народните интереси, ежби помежду си.

В най-нов подстрекател на такива ежби се превръща "надпартийният" ни президент. Неговите предложения, депозирани в Народното събрание, не го открояват от редиците на хората, предпочитащи, когато става дума за проблемите на политическото развитие на република България, мнозинството български граждани да е със затворена уста. През 2012-а година в достъпния за нас, простолюдието, в-к "Животът днес" журналистката Галина Спасова изрази становището, че референдум се насрочва по теми, определени от гражданите, а инициираното от властта допитване се нарича плебисцит. Тъй като през изтеклите две години никой не е оспорил нейното мнение, следва да го приемем за меродавно и да считаме, че президентът предлага не референдум, а плебисцит.

* * *

Само за сведение: известният теоретик по тези проблеми, френският автор Ален Турен пише, че "не е възможно да се говори сериозно за плебисцитна демокрация".

* * *

Ще промени ли същността на политическата ситуация реализацията на идеите на ПП "ГЕРБ" за подписка? Толкова, колкото я промени подписката на БСП за плебисцита през януари 2013-а година. А политическа партия "ГЕРБ" и този път едва ли е на собственото си мнение?! През току-що изтеклата година на въпрос за задължителното гласуване лидерът на партията отговори, че е против задължителните изяви.

Разбира се, по-важно е как ще се чувстват избирателите при узаконяване на тези предложения. Едни като Вуте: след като искам да гласувам, аз няма да се чувствам по-щастлив, ако гласуването стане задължително, но поне Нане, който не иска да гласува, ще се чувства нещастен!

Гласуването било задължително и в Белгия, казва журналистката Жотева. Но нали поради вековното безразсъдно прилагане на чуждия опит сме на тоя хал. В Белгия хората може да имат въможност чуваемо да изразяват мнението си. А колко безпартийни българи, освен тези, на които им плащат, за да говорят и пишат, могат да изкажат чуваемо мнението си по политическите проблеми? Ще се наброят ли 1000 души в седеммилионна България?

В предложението си президентът не отграничава от Вуте различните от него. А те искат отговори.

Докога ще ни карат да гласуваме за по-малкото зло? Къде и как може чуваемо да изразим мнението си, че злото е станало голямо? Ще продължат ли да броят гласовете на пускащите чиста бюлетина за недействителни? Какво да правят безпартийните избиратели, неоткриващи в бюлетините желани от тях кандидатури? Докога ще се поощряват политолозите да наричат тези хора "по-глупави от негласуващите"?

Докога гражданското ни право на мнение ще се свежда до право на откъслечни фрази чрез викове по улиците? А за по-трудно подвижните от нас какво остава? Иска ли президентът 2014-а година да надмине 2013-а по брой на самоубийствата?

Колкото до мажоритарните избори - досега те не дават добри резултати, защото кандидатите за тях се предлагат от партиите. Киселото вино не може да се подслади от каквато и да е бутилка.

Електронно или машинно, задължително или не - когато човек няма за кого да гласува, отчаянието му ще нараства.

Предложенията на президента се отнасят само до процедурни, технически проблеми. Той заобикаля главният въпрос - за политическото безправие на мнозинството от българския народ, за стотици пъти по-ограничените права на безпартийните от тези на партийците в предизборната кампания.

По същия начин постъпва и Министерският съвет. Независимо от това, колко и какви са другите му грешки, само за пренебрежителното му отношение към предложенията за преодоляване на неравноправието в нашата държава, този Министерски съвет трябва да бъде сменен. Но за да се избере по-добър, трябва да се избере Народно събрание, зачитащо правата на всички българи. Досега такова от почти век не е избирано. И няма да се избере по досегашните правила, включително и по кодекса "Манолова".

А къде сме ние, та допускаме безправието си? Тук сме и чакаме да разпознаем новия "спасител". Още невнесъл предложенията си президентът и милите ми приятели, много активни избиратели, се "счепкаха" да спорят. Едни са за образователен ценз, други - за задължително гласуване. Всеки с мисълта за това кое мнение би харесал неговият "началник". И много от досега негласуващите са за задължително гласуване! Защото с въвеждането му ще се смятат за победители. Защото ще са доказали, че не можем да ги предизвикаме да гласуват доброволно. Нане се оказва достоен опонент на Вуте.

Издигнали сме българската "хармония" на по-високо ниво! Както в отношението властващи-избиратели, така и в отношението гласуващи-негласуващи.

* * *

Да се върнем към надеждата или отчаянието на лишения от правото на политическа артикулация на интересите си безпартиен избирател, който не одобрява никоя от предложените му партийни кандидатури.

В резюме: първо - никой не го пита за номинацията на кандидатите; второ - изразявайки протест към тази политическа действителност с пускане на празен плик или чиста бюлетина, считат гласа му за недействителен. И като връх на това издевателство над съвестта му го задължават да гласува. Тогава на основание на какво човешко право ще можем да считаме този различен от Вуте и Нане избирател за извършител на "престъпление", ако се поддаде на изкушението да приеме предложение от някого да гласува по поръчка и получи пет или десет лева, за да си купи няколко кофички мляко?

Купуването и продаването на гласове се разпространява, защото е голямо отчуждението между избирателите и избираните. Човек, който е учавствал в обсъждането на кандидатурите за представящ го депутат, не си продава гласа. Това участие може да е възможно само с изравняването на правата на политическите партии и избирателските организации. Но, верен на партийните интереси, президентът не иска да направи предложение за това. Не иска да го прави нито той, нито председателят на Народното събрание, нито министър-председателят. Не настояват за това и многомесечните протестиращи. Затова са им благодарни техните любими партии. "Хармонията" е ненарушима!

Кой на кого акъл да даде?