Ние на властващите или те на нас?
Деградацията на българския дух не може да спре с умножаване на партийните разправии. Може да спре с тяхното прекратяване и осигуряване на истинско народно представителство в органите на държавната власт. Но затова партии не са необходими.
Партийната система е механизъм за отчуждение на органите на властта от обикновените граждани. Всеки, който иска да има партии, живее с мисълта, че е поне с едно стъпало над мнозинството от населението, което трябва да бъде изключено от политическия процес. Изключение са тези, които са принудени от днешното ни законодателство да създават партии, за да противодействат на мизантропията, създавана от партийната система и на мултиплицираната от партиите завист.
Необходима е БОЗ - Борба за очистване от завистта, която, вероятно, ще продължи да съществува и през следващите векове, но трябва да намалява. Необходимо е равноправие. Завистта се проявява в отношенията със считаните за равни, а се подклажда с чувства за неравноправие.
Партиите търсят източника на успехите в труда на безпартийните, а на неуспехите - в коварството на алтернативните. Но изправени пред опасността да се лишат от свидното им политическо безправие на безпартийните, разноцветните партийци, въпреки коварството си, стават единни. Дълбоката основа на единството си те крият предимно с безсъдържателни, от гледна точка на народните интереси, ежби помежду си.
В най-нов подстрекател на такива ежби се превръща "надпартийният" ни президент. Неговите предложения, депозирани в Народното събрание, не го открояват от редиците на хората, предпочитащи, когато става дума за проблемите на политическото развитие на република България, мнозинството български граждани да е със затворена уста. През 2012-а година в достъпния за нас, простолюдието, в-к "Животът днес" журналистката Галина Спасова изрази становището, че референдум се насрочва по теми, определени от гражданите, а инициираното от властта допитване се нарича плебисцит. Тъй като през изтеклите две години никой не е оспорил нейното мнение, следва да го приемем за меродавно и да считаме, че президентът предлага не референдум, а плебисцит.
* * *
Само за сведение: известният теоретик по тези проблеми, френският автор Ален Турен пише, че "не е възможно да се говори сериозно за плебисцитна демокрация".
* * *
Ще промени ли същността на политическата ситуация реализацията на идеите на ПП "ГЕРБ" за подписка? Толкова, колкото я промени подписката на БСП за плебисцита през януари 2013-а година. А политическа партия "ГЕРБ" и този път едва ли е на собственото си мнение?! През току-що изтеклата година на въпрос за задължителното гласуване лидерът на партията отговори, че е против задължителните изяви.
Разбира се, по-важно е как ще се чувстват избирателите при узаконяване на тези предложения. Едни като Вуте: след като искам да гласувам, аз няма да се чувствам по-щастлив, ако гласуването стане задължително, но поне Нане, който не иска да гласува, ще се чувства нещастен!
Гласуването било задължително и в Белгия, казва журналистката Жотева. Но нали поради вековното безразсъдно прилагане на чуждия опит сме на тоя хал. В Белгия хората може да имат въможност чуваемо да изразяват мнението си. А колко безпартийни българи, освен тези, на които им плащат, за да говорят и пишат, могат да изкажат чуваемо мнението си по политическите проблеми? Ще се наброят ли 1000 души в седеммилионна България?
В предложението си президентът не отграничава от Вуте различните от него. А те искат отговори.
Докога ще ни карат да гласуваме за по-малкото зло? Къде и как може чуваемо да изразим мнението си, че злото е станало голямо? Ще продължат ли да броят гласовете на пускащите чиста бюлетина за недействителни? Какво да правят безпартийните избиратели, неоткриващи в бюлетините желани от тях кандидатури? Докога ще се поощряват политолозите да наричат тези хора "по-глупави от негласуващите"?
Докога гражданското ни право на мнение ще се свежда до право на откъслечни фрази чрез викове по улиците? А за по-трудно подвижните от нас какво остава? Иска ли президентът 2014-а година да надмине 2013-а по брой на самоубийствата?
Колкото до мажоритарните избори - досега те не дават добри резултати, защото кандидатите за тях се предлагат от партиите. Киселото вино не може да се подслади от каквато и да е бутилка.
Електронно или машинно, задължително или не - когато човек няма за кого да гласува, отчаянието му ще нараства.
Предложенията на президента се отнасят само до процедурни, технически проблеми. Той заобикаля главният въпрос - за политическото безправие на мнозинството от българския народ, за стотици пъти по-ограничените права на безпартийните от тези на партийците в предизборната кампания.
По същия начин постъпва и Министерският съвет. Независимо от това, колко и какви са другите му грешки, само за пренебрежителното му отношение към предложенията за преодоляване на неравноправието в нашата държава, този Министерски съвет трябва да бъде сменен. Но за да се избере по-добър, трябва да се избере Народно събрание, зачитащо правата на всички българи. Досега такова от почти век не е избирано. И няма да се избере по досегашните правила, включително и по кодекса "Манолова".
А къде сме ние, та допускаме безправието си? Тук сме и чакаме да разпознаем новия "спасител". Още невнесъл предложенията си президентът и милите ми приятели, много активни избиратели, се "счепкаха" да спорят. Едни са за образователен ценз, други - за задължително гласуване. Всеки с мисълта за това кое мнение би харесал неговият "началник". И много от досега негласуващите са за задължително гласуване! Защото с въвеждането му ще се смятат за победители. Защото ще са доказали, че не можем да ги предизвикаме да гласуват доброволно. Нане се оказва достоен опонент на Вуте.
Издигнали сме българската "хармония" на по-високо ниво! Както в отношението властващи-избиратели, така и в отношението гласуващи-негласуващи.
* * *
Да се върнем към надеждата или отчаянието на лишения от правото на политическа артикулация на интересите си безпартиен избирател, който не одобрява никоя от предложените му партийни кандидатури.
В резюме: първо - никой не го пита за номинацията на кандидатите; второ - изразявайки протест към тази политическа действителност с пускане на празен плик или чиста бюлетина, считат гласа му за недействителен. И като връх на това издевателство над съвестта му го задължават да гласува. Тогава на основание на какво човешко право ще можем да считаме този различен от Вуте и Нане избирател за извършител на "престъпление", ако се поддаде на изкушението да приеме предложение от някого да гласува по поръчка и получи пет или десет лева, за да си купи няколко кофички мляко?
Купуването и продаването на гласове се разпространява, защото е голямо отчуждението между избирателите и избираните. Човек, който е учавствал в обсъждането на кандидатурите за представящ го депутат, не си продава гласа. Това участие може да е възможно само с изравняването на правата на политическите партии и избирателските организации. Но, верен на партийните интереси, президентът не иска да направи предложение за това. Не иска да го прави нито той, нито председателят на Народното събрание, нито министър-председателят. Не настояват за това и многомесечните протестиращи. Затова са им благодарни техните любими партии. "Хармонията" е ненарушима!
Кой на кого акъл да даде?
Няма коментари:
Публикуване на коментар