Партийната система все повече скърца и разноцветни професори се обединиха, за да могат по-успешно да помогнат за своевременното смазване на нейните дингили и главини. Катранът, който използват, е от предишните векове. Важно е, че катраниците и катранджиите са с пост-модерен произход.
Снабдили се с пера от птици с различно оперение, тези професори си намериха студенти за асистенти, за да им повдигат съответните подсистеми на партийните коли и каруци. Обзаведоха се и с партиен персонал, за да им пълни и носи катраниците. Така, с обединени усилия, се стараят да намажат триещите се части на колите от всички страни.
Едновременно - всеки хабилитиран катранджия си чете лекцията.
I. Звездносин професор:
"Знаем ли към какво се стремим или осъзнаваме към какво сме се стремили, когато стремежът ни се е реализирал или се е провалил? Ако знаем, защо толкова често си сменяме гледищата?
През миналото лято предложихме предсрочни парламентарни избори заедно с изборите за европейски парламент през месец май. Ако за повече от половин година време след това, като най-силна парламентарна партия, разяснявахме необходимостта от такова съчетаване на изборите, щяхме да сме убедили в нейната наложителност не само българския народ, а и народите на съседните държави. Но ръководството на нашата партия нееднократно променяше мнението си и правеше нереалистични предложения за незабавни предсрочни избори. Така проиграваме напълно реалната възможност за произвеждането им през месец май тази година.
Сега се утешаваме с идеята за плебисцит по въпроса за задължителното гласуване! Като че ли в по-голямата си част инициативите на нашето ръководство се направляват от желанието да се пробва, какво би могло да се получи от едно или друго предложение или действие. Изглежда, сеирджийската природа не ни е чужда!
Предложението за задължително гласуване ни помага да се включим в нещо. Предложенията на президента и в този смисъл не са лоши. Друг е въпросът, дали съответстват на актуалните проблеми на политическото развитие.
Мнозинството избиратели не следят еволюцията на поведението на кандидатите за избиране и техните решения пред урните се мотивират предимно от актуалното поведение на партийните лидери и обещанията за бъдещето. Така, все пак, надежда за успех на ГЕРБ има. Но по-фундаментално е друго.
Задължителното гласуване може да прикрива пробойните в системата. Тя може да се спасява в мимолетността на избирателско участие в политическия процес. Като не се искат от него предложения, избирателят чака да види партийните и едва тогава започва да мисли как да гласува. Така или иначе, тази изключеност на безпартийните избиратели от политиката не е вредна за нас. За да я търпят и по-нататък и да не предлагат и избират тези, които те искат, трябва да отвличаме вниманието им с всякакви процедурни въпроси и технически проблеми на гласуването. Затова, въпреки че нашият лидер е против задължителните неща, нека да въведем задължително гласуване. Сега да обсъждаме и да гласуваме за въвеждането му. После може да обсъждаме и да гласуваме за отменянето му. Нали у големите ни партньори го няма. А и както нашата партия често си променя становищата, нищо не пречи да го прави и целият народ.
Затова нека да приемем предложенията на президента и да проведем плебисцит, допитване, по въпроса за задължителното гласуване. Така ще отдалечим възможността народът да започне да иска да го питаме и по същността на функционирането на политическата ни система. Така и ние ще дадем принос в смазването на главините на тази наша партийна система. Макар и катранът да е черен, перото ни е пауново!"
II. Червен професор:
"Подпишете се за искането да проведем плебисцит по предложенията на президента, въпреки че БСП не е съгласна с тях! Трябва да създадем предписание, за да знаят избирателите как да гласуват: задължително, мажоритарно, електронно или машинно.
БСП петдесет години обясняваше как трябва да се гласува, но много хора така и не се научиха. Всеки трябва да знае, че е задължен да гласува за нови социални придобивки. Ако 50 години не ни стигнаха да ги въведем или не можахме да ги задържим, сега трябва да наваксваме.
Ние имаме опит и знаем защо стана така. Въпреки че до 1990 година на всички избори в предшестващите 40 години гласуваха 99% от българските избиратели, повечето от тях са гласували несериозно и затова дотогавашната партийна обществена система рухна. Тогава гласуването бе доброволно. Хората гласуваха масово, но не се чувстваха задължени да мислят за какво гласуват.
Затова гласуването трябва да стане задължително. Защото не знаете какво ще стане, ако рухне и сегашната стопартийна политическа система. Гражданите сами ще предлагат и ще избират, когото си искат! Пази, Боже!
Затова сега трябва да приемем предложенията на президента и гласуването да стане задължително. Не че към задължителните неща се отнасяме винаги сериозно. Но все си е по-друго като знаем, че това не е доброволна игра. Играта "предпочита" хитрината. Ако е задължително, ще хитруваме на по-високо ниво!"
III. Първичносин професор:
"Следва да ви покажем, как трябва да се гласува, защото сега повече гласуват неможещи да сравняват доброто и злото. Затова по-често гласуват за мафията.
Ние, като истински християни, искаме да избират можещите да го правят. Иначе, партийната система ще рухне. Ние трябва да я защитаваме на живот и смърт! Затова нашите избиратели, ако не искат да гласуват, трябва да ги задължим.
Ние сме против формалното единство и искаме всички да гласуват, за да може да се откроим и да видим колко сме и разберем кои сме. Да отграничим от нас клонингите на БКП. Така ще постигнем пълната им изолация.
Клонингите на БКП нито могат да управляват държавата, нито могат да правят интересен театър в Народното събрание. А ние можем. Не помните ли, колко хубаво представихме всичко от времето на управлението на БКП за незаконно, освен собствените ни хабилитации? Трябват ни сигурни гласове, за да ни упълномощят да отделим законното от незаконното, хубавото от лошото и в края на изтеклия век. Нас да пита Владо Пенев за "най-хубавите години в нашия живот"!
Спъва ни това, че нашите гласоподаватели веднъж са действителни, друг път - недействителни. Така и партийната система рушат, и ние оставаме без ихтибар. А най-важно е да запазим партийната система. Само да не стане така, че безпартийните сами да предлагат и избират когото си искат! Затова, като не искат да ни избират доброволно, да ги задължим да гласуват със закон! Иначе ще продължим да буксуваме. За спасение - да подкрепим предложенията на президента и направим плебисцит за задължително гласуване."
IV. Зелени и оранжеви:
"Защо намаляването на броя на гласуващите граждани да ни притеснява като белег на израждането на демокрацията? Малко ли са другите ни дертове? Затова да подкрепим идеята на президента да се "самовъзпитаваме" като общество със задължително гласуване?
Може би, той цели безпартийните граждани като не могат да бъдат чути, поне да бъдат видяни. Но съгласува ли се добрата идея с електронното гласуване?
Все пак да въведем задължително гласуване, та и слаба да е избирателната активност, поне да е канализирана. Докато гласуването е доброволно, не знаем кога има и кога няма смисъл да номинираме свои кандидати.
Задължителността може да спаси безпартийните избиратели от пагубна борба между разум и чувства. Може да спаси и неекологично скърцащата партийна избирателна система."
V. Седефено-жълт професор:
"Приключвайки с всеобщото доброволно гласуване, няма да имаме сигурен показател за нивото на политическата активност на мнозинството. Но пък ще гласуват всички страхливи, които у нас са подавляващо мнозинство, и така няма да има опасност за любимата ни избирателна система с партийни листи.
Едва ли вие, колеги, сами вярвате на това, което говорите, че при задължително гласуване ще преодолеем опасността от продаването на гласове. Как може да преодолее угнетението си човек, който няма за кого да гласува, ако чистата му бюлетина продължава да се счита за недействителна?... Освен да си продаде гласа и да ни прати по дяволите, за да ни научат как по-добре да лъжем. За тези, които не знаят за кого да гласуват, но ще знаят, че трябва да гласуват, всички кандидати са еднакво подходящи. Така че и право на по пет гласа да имат, биха могли всичките да ги продадат. Да не говорим за онези, които въобще не знаят защо гласуват!
Затова, нека да не се утешаваме със самозаблуждение за народополезност на задължителното гласуване! Задължителното гласуване няма нито да ликвидира, нито да неутрализира продаването на гласове. Но нека да подкрепим президента и да го въведем! Само трябва да допълним президентските предложения с идеята за образователен ценз. Ако си продават гласа, поне да могат да го правят само тези, които ще знаят на кого да го продадат. А това, че ще има противоречие в основата на законодателството ни, да не ви притеснява! Няма да е първото! Важното е да смажем скърцащата партийно-политическа система."
Заключение:
И така. Независимо от цвета на перата, професорите-катранджии са единни по отношение на целта: спасяване и обновяване на вече нетърпимо скърцащата партийна избирателна система - невъзможност за "простия" народ сам да предлага и избира за депутати хора, които той иска. За тази цел те са готови продължително да ни занимават с въпроси като: всички ли да гласуваме или половината? Да ни задължават ли да гласуваме или да се самозадължим? Дали да гласуваме посредством клавиатура или непосредствено с ръката? И тем подобни въпроси, отговорите на които могат да ни кажат децата от началните училища!
За хабилитираните господа подобни занимания са средства, с помощта на които ще ни държат в състояние да не си отваряме устата по политически теми. Ако не съумяват винаги да ни държат в такова състояние, да се освобождаваме от вътрешното напрежение с колективен магарешки рев по площадите и улиците. Оказва се важно не мнението на народа, а предразположението на партийни лидери. Същото, което е важно за всички партийци.
Българските партии още се вдъхновяват от категорично изразената клетвена мисъл на Йосиф Сталин, че партийците са хора от специално тесто замесени. Затова, колкото и пъти да пренаписват или преписват изборния кодекс, не се отказват от привилегията си да имат 240 пъти повече права в предизборната кампания от безпартийните.
Оказва се, че и президентът няма нищо против привилегиите за партийците, въпреки че трябва да е президент колкото на партийците, толкова и на безпартийните. И той се оказва достоен подражател, ако не същински последовател на Леонид Илич. Ако Брежнев бе слуга на партийния апарат, президентът също служи на партокрацията. Какъвто президентът, такъв и премиерът, такива и професорите-катранджии, такъв и партийният персонал, такива и протестиращите!
След като вече цяла година, едни по-рано, други по-късно, протестираме и нищо свястно не намислихме, ще ни заливат със словесна помия и в предстоящите предизборни кампании.
* * *
"Стига ми дума, мале ле,
че не ми знаеш сърцето
какво е църно станало -
черен се катран наляло."
Няма коментари:
Публикуване на коментар