Не от днес български професори са катраници на партийната система. Вече цял век някои от тях служат на политическите партии, в ущърб на обществото. И днес техни представители се поставят в услуга на пропагандата на предложенията на президента за промени в изборните процедури, отвличащи вниманието на хората от въпиющето неравноправие на безпартийните избиратели. Нали е много по-лесно да си говорим по процедурни въпроси, отколкото да се борим против неравноправието.
Най-много процедурни проблеми поражда неравноправието. Поражда ги, и обезсмисля обсъждането им. Връх на коварството във въпросните предложения е идеята за задължително гласуване.
Еманюел Тод пише, че на по-образованите е все по-трудно да търпят "бремето на всеобщото гласоподаване". И у нас има такива граждани с изчерпващо се търпение. Но много повече се оказват тези, които са с обратни рефлекси.
Много български "по-образовани" искат да ни наложат "бремето на всеобщото гласоподаване" като задължение - и да го понасяме, и сами да го реализираме. Според тях, с гласуването си политически неосъзнатите, нежелаещите да гласуват, ще предизвикат установяването на необходимия ред в държавата и просперитета на нацията. С такава цел те даже и подписка за плебисцит по президентските предложения организират. И така у нас пак насила хубост ще ни създават.
Същевременно, щом като за четвърт век професорите-хуманитаристи най-сетне са осъзнали важността на прякото изразяване на политически собствената воля на суверена, на въпросните "инициатори" не им ли идва на ума да поискат референдум по отдавна наболял правно-процедурен въпрос? Става дума за незачитането на гласа на политически съзнателните граждани, които редовно отиват да гласуват и пускат чиста бюлетина или празен плик. Вече от много десетилетия тези хора са лишени от политически права. Защото правото да ревеш по улиците не е реализуемо за всеки.
Неискащите да гласуват за номинации на партийната паплач нямат подкрепа от български интелектуалци-хуманитаристи. Въпросните "по-образовани" още се стремят да ни направят "по-щастливи" чрез гласуване за по-малкото зло!
Естествено е политически грамотните да са недоволни днес. Достъп до властта в държавата на немислещите за обществените интереси най-често се обезпечава с гласовете на немислещите за качествата на избираните. На такива ли политически немислещи избиратели разчитат президентът и събиращите подписи професори? Или те се надяват, че могат да ги накарат да се замислят и искрено да пожелаят да гласуват, след като бъдат задължени?!
Безспорно, след като държавата ги задължава, тези хора все нещо ще си помислят. Но чувството за отговорност пред обществото нито се поражда, нито се усилва със задължаване и насилие. А задължаването на хората да гласуват е колкото насилие над избирателите, толкова и поощрение за безотговорността на избираните. Задължителното гласуване стимулира прогреса на тоталната безотговoрност. Приказките, че така гласуват в Белгия и че там мият тротоарите си с есенция, не са аргумент. Първо, едва ли понастоящем Белгия е най-проспериращата държава в света. Второ, пишейки досегашните си конституции, най-много сме преписвали от белгийската и виждаме докъде сме стигнали!
Със задължителното гласуване прогресира дефицитът на взаимната взискателност на гражданите. То увеличава неравноправието на политически безправните безпартийни, защото още повече онищостява гражданската им роля. Липсата на право на политическа словесност у тях се допълва с насилие над изтерзаната в пускане на безполезни бюлетини тяхна ръка.
Задължителното гласуване способства за по-лесно възпроизвеждане на статуквото чрез изборната игра и разширено възпроизвеждане на безотговорността. То може само да забави разпада на съществуващата порочна партийно-политическа система и за по-дълго да съхрани илюзиите на европейския 19-и век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар