Необходимо е активно питане на нашата обществена действителност. Не да се изпитва чрез социални експерименти. Не само да се поставят на хората въпроси, изискващи отговори само с „да“ или „не“.
Необходимо е да се пита и изслушва всеки, искащ да говори и спори с овластените от обществото. Необходимо е да се предлага на всеки мислещ българин да излага собствени мнения за начините на по-нататъшно очовечаване на държавата. Важно е всички желаещи да имат реално право на участие в обсъждането на всеки значим за обществото проект. Трябва да се питат не само протестиращите граждани.
Протестиращите се оплакват от живота си. Но много от тях не казват как животът ни да се подобри. Казват, че тези отгоре били длъжни да знаят как да стане това. Убедили се, че тези, които ни управляват, не мислят как да се подобрява нашият живот, а са се превърнали в мафия. Изводът на протестиращите е, че управляващите трябва да бъдат сменени. Въпросът, с кого да бъдат заменени, не се обсъжда. Обсъждането на този въпрос може да разедини протестиращите.
Протестите започнаха с цел да въдворят ред във взаимоотношенията на органите на властта. Парадоксално е, че го искат и протестиращи, които сами говорят за незнанието си по въпроса какво трябва да правят управляващите, за да се подобри животът ни. Искат справедливост за една онеправдана, според тях, институция на властта. Така отново правата на овластените са приоритет на овластяващите.
Гр. Вълчанов
