Различия по индивидуална самостоятелност

Привързаността към индивидуалната самостоятелност търпи историческо развитие. През 1819 г. Бенжамен Констан посочва четири съществени различия между гражданите на древните градове-републики и хората на новото време, имащи политическа важност за индивида. Първо, териториалната големина на дадена страна ограничава персоналната политическа роля и влиянието на индивида върху държавното управление. Второ, унищожаването на робството отнема на свободното население извънработно време, защото преди робите са били натоварени с повечето работа. Трето, търговията не оставя в живота на човека временни интервали на незаетост с нея. Постоянното упражняване на политически права, дискусиите за хода на държавните работи, ежедневните разбори по преценките на управлението, тайните събрания и шествията, необходимите агитации и попълването на редиците на политическите движения се заменят у модерните нации от заетост с предприемаческа дейност, спекулации, придобивани или очаквани наслаждения. Четвърто, търговията вдъхва у хората склонност към индивидуална независимост. Тя задоволява човешки желания без намеса на властта, която води до затруднения и безпокойства. (Ср. B. Constant, "De la liberté des Anciens comparée à celle des Modernes", FV Éditions, 2016, p.p. 13-14).

Първите различия, свързани с пространството и времето, днес губят същественото си значение. Големите територии на държавите в постмодерността не спират политическото общуване. И без робство хората имат извънработно време за участие в упражняването на властта. Участието ни в политическия процес се спъва от доброволното духовно робство. Но това участие е изискване на историческата необходимост.

Разноезичие

Като „означител на многобройността“ (Джон Кийн) терминът „гражданско общество“ означава и разноезичие. Заинтересовани от политическото многоезичие са партиите. Ръководейки се от едни и същи догми, различни партийци на еднакви събития дават различни оценки.

Партийците имат еднакви потребности от властване над нас. Затова плурализмът на идеите им отиде по дяволите. Остават различията в позициите им, от които се домогват до властта. Светът постоянно се изменя и техните позиции се изменят. Сменят се и оценките им за събитията. А теоретичният плурализъм на партиите става все по-оскъден. Идейното им обновление се свежда до нови думички за стари понятия.

Като не могат да измислят друго, различните партии се залавят за различни действителни или възможни институции и това обуславя различия на техните позиции. Чрез различни държавни институции те влияят на живота и съжденията ни колкото да поддържат разноезичие сред избирателите. Разноезичието помага да не се откроява истината, че партиите са колективни средства за избягване от отговорността пред обществото. Така и отговорността на представителството ни почти се е обезличила. Затова и се говори за поемане на отговорност почти само когато, заради неблагополучия в работата, някой ръководител трябва да подаде оставка. Като че ли докато е работил преди това, той е могъл да бъде безотговорен. Така е когато и понятията за вина и за отговорност се държат в едно и също кюпче.

П. Папийски

Лозунги за справедливост

По определение Марксовият лозунг за справедливостта „от всеки според способностите; на всеки според потребностите“ органически се взаимопредполага с: едновременно осъществяване на всестранно развитие на хората – общество на реалния хуманизъм; утвърдено обществено самоуправление; трудът за благото на обществото – първа жизнена потребност на всички. За нашата съвременност реализацията на такова единство се оказа утопия.

В нашето съвремие е необходим и осъществим либертарианският лозунг: „От всеки според както е избрал, на всеки според както е избран“ (Дейвид Боаз, „Либертарианството. Въведение.“, Издателска къща „Мак“, София, 2004, стр. 103). Просто казано, справедливо е всеки да сърба попарата, която е дробил. Така на всеки ще се отдава заслуженото признание.

Човек дроби на себе си, работейки за развитието и реализацията на способностите си. Човек дроби и създава за обществото като изпълнява трудовите си задължения и проявява инициативност в трудовата си дейност; като предлага иновации и усъвършенствания на обществената организация, и хора, които да ръководят осъществяването им. Гласуването, с което някои ограничават обществената си активност, е само междинна фаза между дробенето и сърбането.

Реализацията на либертарианския лозунг означава отказ от постоянните ни оправдания с обвинения към тези, които сами избираме. При партийната избирателна система това се оказва невъзможно, защото ни предоставят избор само измежду готови платформи и чужди номинации за представителство в органите на властта. Включването ни в процеса на номинирането ще способства за да осъзнаваме своевременно обществените потребности и отговорността си за тяхното удовлетворяване. Така ще придобием умения да отстояваме не само своите, но и смислените предложения на другите.