Омаломощаване в уж демокрация

Става дума за омаломощаване на безпомощния суверен! Уж има международни стандарти за демократично управление. Но избирателната ни система допуска мнозинството от избирателите само до ръчна манипулация с бюлетина. В процеса на изборната кампания гаранциите за честни избори се свеждат до лозунга: „Купуването и продаването на гласове е престъпление.“

Избирателните институции се формират под диктата на властващите партии. Изборният процес протича при инициираща роля на тези партии, с партийно номиниране, при постановяваща роля на партийно номиниран президент. А уж всякаква политическа намеса била „недопустима“. Има граждански образователни кампании, различаващи се от тези в тоталитарно време, че с днешните по-могъщи медии са по-тоталитаризирани. Другото са възрастови прагове, прагове за влизане в парламента, парични депозити, изисквания за събрани подписи и т.п.

Политическото влияние върху съдебни дела продължава чрез партии и публични личности. Корупцията процъфтява. С банални карикатури тероризмът се поощрява.

* * *

Съществуващите днес институции се появиха без никой суверена да попита. „На практика „вътрешните хора“ на властта чрез съответния институционален механизъм дават на суверена избора или да играе по наложените му от тях правила, или да бъде санкциониран от правоохранителните органи, ако не ги спазва“ (Славчо Кънчев, председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България).

Няма алтернативни на предлаганите от партокрацията решения. У нас безпартийните граждани нямат право на чуваеми предложения. Нормосъздаването за тях е табу. За четвърт век, освен с доскучали им бюлетини, за нищо не са попитани. Така „тези, които създават правилата, често живеят според изключенията“. Подкрепят ги чиновниците. Те все биват съкращавани и не намаляват. В НРБ държавата ръководеше икономиката, сега няма такава задача. Но чиновническият апарат не намалява.

Почти за всичко, което се прави, днес допринасят и някои НПО. Издържаните от нас власти да грешат, а издържани отвън НПО – да ги учат как да си поправят грешките. Вместо една ръководна партия като при „народната демокрация“, днес има стотици суетящи се партии и десетки съветващи ги НПО. Нали учениците все намаляват. Участниците в тази двойка типове организации може да манифестират на 24 май и вместо учениците, и вместо учителите.

Кандидатски листи и „многопартиен тоталитаризъм“

Излагайки критерии за номиниране на кандидати за народни представители, В. Брезоев посочва и някои предимства, считани за важни при определяне на номинираните. Предимство бил политическият и управленски опит. Но истинският опит на човека е невидимо качество. На еднакво значими постове различните хора обогатяват опита си в различна степен. Важно е при номинацията на човека да се отчита мнението на хората, които той е управлявал.

Още по-относително е другото посочено предимство – „организационни умения и способности“. Показател за уменията и способностите са резултатите от работата на човека. Резултатите от работата на овластените подвластните „усещат на гърба си“. Затова те са тези, които трябва да правят номинациите. Аналогична е ролята и на третото посочено предимство – „по-високото образование“. Защото в България и то често не проличава в ръководната работа.

Всички изброени в книгата на В. Брезоев критерии и предимства трябва да се сведат до един критерий-предимство – свършената работа до насрочването на изборите. И то – работа, почувствана от избирателите. Мажоритарното избиране, освен други предимства, посочени от Карл Попър, има и предимството, че хората могат да предлагат и гласуват за този, чиято работа познават.

Демократично номиниране е само това, в което има реална възможност да участват всички желаещи избиратели. Следилите с интерес и внимание обществения живот по време на даден изтичащ мандат най-често съвпадат с желаещите. И те са тези, които трябва да подреждат листите по многомандатните избирателни райони, докато все още се произвеждат пропорционални избори. Защото самоподреждането на номинираните няма да предотврати груповщината, субективизма и пазарлъците зад гърба на избирателите.

* * *

„Политическа класа“, управляваща „класа“ – всякакви претенденти да лежат на гърба на блудна маса. Да не се оспорва правото им на блага  и власт – неизменна цел на самообявилите се за класирани. Ротацията на овластяваните оставя стремежа на участниците неизменен. Актьорският стремеж е синхронизиран с настроението в стана на режисурата.

Избирателите или протестират, или ръкопляскат, и няма кой да им разчисти достъпа до политическата сцена. А стремят ли се те към нея? На сцената има напрежение. Нали да си автор на съдбата си е отговорност. Да реализираш съдбата си, понасяйки отговорността за правещото я човешка общество, в диапазона на всички свои възможности, е трудно. Да изпълняваш обществения си дълг значи и да носиш своя дял от бремето на овластяването. Такъв товар издържат отстояващите справедливостта.

Избирателят трябва да чувства, че суверенът е у него. Тогава политическата сцена може да е негова и той да контролира достъпа до режисурата. Така реда там ще създават умеещите да разпознават и ценят таланта. Досегашните резултати от работата ни показват, че там делят властта, за да осуетяват контрола на суверена.

Според Владимир Брезоев, у нас под „демократична маска се проявява многопартиен тоталитаризъм“ („Не“ на партийната държава, стр. 103). Като негов признак се посочва неограничената власт на управляващата партия, т.е. липсата на фактическо разделение на властите. Второ, у нас няма ефективна защита на човешките права. При такива условия особено опасно се счита поробването на хората в незначителните подробности на живота им (вж. пак там, стр. 104). Така „катранджиите“ и партокрацията може да постигнат у избирателите амнезия за политическите им права. А без политическите, хората не могат да защитават и другите си права. На партократите трябват легитимиращи ги гласоподаватели, а не политически съзнателни личности.

Григор Вълчанов

Фаворизация и номинации

Как да отграничим пристрастия към истината от пристрастия към властта? Как да отграничим и илюзията за властване, оставаща у много хора? Ако народът практически не може да властва, защо да не е истински овластител? Демократично ли е овластяването. когато „овластяващият“ народ месеци наред е предварително обучаван от чакащите овластяване как да го направи?

Такова овластяване практически възпроизвежда невъзможността народът сам да предлага своите представители в органите на властта. Така се предлагат хора, които искат пари от държавата, за да се доказват като достойни. А трябва да се предлагат вече доказали се достойни. Достойнствата им проличават от вече извършените техни дела. Без такова правило „информираният избор“ вече става вековна демагогия. Извършеното за хората най-добре знаят самите избиратели. Не е необходимо да им го казват избираемите, партиите, нито дори национални инициативни комитети. Инициативи за прелъстяване на избиратели никога не са липсвали.

Партийна инициатива за по-дълбоко окопаване във властта е задължителното гласуване. И много медии са в услужливата манипулативна мрежа от проводници на тази катранджийска идея. В наше време те са истинската цензура в България. Определяща днес е ролята не на цензурата, която решава кой може да се изказва, а на цензурата, която решава кой може да бъде слушан.

„Загрижени“ за лишения от право на чуваеми предложения народ, създалите тази фаворизираща ги система партийци му предлагат „компенсация“ – задължително гласуване! Така гражданите - безпартийни избиратели ще се самоопределят като граждани от второ качество. Те и по-нататък ще могат да гласуват само за предопределеното от партийците. Право на политическа субектност пак ще се признава само на партиите, за да го ползват партийците. Потвърдим ли го на плебисцит, ще си останем обект на манипулации.

* * * 

Предлага се регистрация на национални инициативни комитети (НИК) на гражданите, чрез които последните да могат пряко да участват в изборите на цялата територия на България. Предлагащите, според книгата на В. Брезоев, се надяват, че узаконяването им ще обезсили парламентарно представените партии. Но тези „новаторски граждански виждания“ по същество изключват от процеса на номиниране гражданите, нямащи интернет. Това, само по себе си, означава неравноправие на голяма част от българските граждани.

Не е ясно как ще се утвърждава представителността на НИК? Как ще се регулират взаимоотношенията между самите национални инициативни комитети? Без такава регулация те не биха гарантирали и независимостта си от партии и коалиции. Предложения по интернет сайтове могат да събират и партиите.

Не са безспорни и произтеклите, според В. Брезоев, от граждански дискусии критерии за номиниране на кандидатите за народни представители. Какво значи „физически пригодни“? Кой е показателят за „физическа пригодност“ на народния представител? Тя с медицинско свидетелство ли ще се удостоверява? Защо се предявява такъв дискриминационен критерий? Къде е тук идеята за политическо равноправие на българските граждани?

Какво значи „авторитетни в населените места, районите и професионалните си среди“? Самите избирателски предложения ще откроят авторитетните. Но не ако се правят в нечуваема кореспонденция между интернет-потребителя и НИК. А когато се правят, аргументират и отстояват на общи събрания пред лицето на всички, желаещи да участват в тях избиратели. По-важен критерий за авторитет от такива предложения и гласуването няма.

Какво значи „обществено ангажирани и активни“? Кое показва ангажираността и активността? Ангажираността много зависи от „връзките“ с овластените. А активността всеки я оценява по своему и пак смислен показател е избирателското мнение.

А какво значи „високоморални и човечни“? Не е ли значимият показател за тези качества на потенциалните кандидати удовлетворението или огорчението от тяхната дейност у избирателите? Аналогична е значимостта и на критерия „отговорни и организирани“.

Такива неопределими критерии лежаха в основата на кадровата политика на властващите в българската държава през последния половин век. България се утвърди на края на опашката. И без политическо равноправие на българските граждани няма да напреднем повече.

Григор Вълчанов