Как да отграничим пристрастия към истината от пристрастия към властта? Как да отграничим и илюзията за властване, оставаща у много хора? Ако народът практически не може да властва, защо да не е истински овластител? Демократично ли е овластяването. когато „овластяващият“ народ месеци наред е предварително обучаван от чакащите овластяване как да го направи?
Такова овластяване практически възпроизвежда невъзможността народът сам да предлага своите представители в органите на властта. Така се предлагат хора, които искат пари от държавата, за да се доказват като достойни. А трябва да се предлагат вече доказали се достойни. Достойнствата им проличават от вече извършените техни дела. Без такова правило „информираният избор“ вече става вековна демагогия. Извършеното за хората най-добре знаят самите избиратели. Не е необходимо да им го казват избираемите, партиите, нито дори национални инициативни комитети. Инициативи за прелъстяване на избиратели никога не са липсвали.
Партийна инициатива за по-дълбоко окопаване във властта е задължителното гласуване. И много медии са в услужливата манипулативна мрежа от проводници на тази катранджийска идея. В наше време те са истинската цензура в България. Определяща днес е ролята не на цензурата, която решава кой може да се изказва, а на цензурата, която решава кой може да бъде слушан.
„Загрижени“ за лишения от право на чуваеми предложения народ, създалите тази фаворизираща ги система партийци му предлагат „компенсация“ – задължително гласуване! Така гражданите - безпартийни избиратели ще се самоопределят като граждани от второ качество. Те и по-нататък ще могат да гласуват само за предопределеното от партийците. Право на политическа субектност пак ще се признава само на партиите, за да го ползват партийците. Потвърдим ли го на плебисцит, ще си останем обект на манипулации.
* * *
Предлага се регистрация на национални инициативни комитети (НИК) на гражданите, чрез които последните да могат пряко да участват в изборите на цялата територия на България. Предлагащите, според книгата на В. Брезоев, се надяват, че узаконяването им ще обезсили парламентарно представените партии. Но тези „новаторски граждански виждания“ по същество изключват от процеса на номиниране гражданите, нямащи интернет. Това, само по себе си, означава неравноправие на голяма част от българските граждани.
Не е ясно как ще се утвърждава представителността на НИК? Как ще се регулират взаимоотношенията между самите национални инициативни комитети? Без такава регулация те не биха гарантирали и независимостта си от партии и коалиции. Предложения по интернет сайтове могат да събират и партиите.
Не са безспорни и произтеклите, според В. Брезоев, от граждански дискусии критерии за номиниране на кандидатите за народни представители. Какво значи „физически пригодни“? Кой е показателят за „физическа пригодност“ на народния представител? Тя с медицинско свидетелство ли ще се удостоверява? Защо се предявява такъв дискриминационен критерий? Къде е тук идеята за политическо равноправие на българските граждани?
Какво значи „авторитетни в населените места, районите и професионалните си среди“? Самите избирателски предложения ще откроят авторитетните. Но не ако се правят в нечуваема кореспонденция между интернет-потребителя и НИК. А когато се правят, аргументират и отстояват на общи събрания пред лицето на всички, желаещи да участват в тях избиратели. По-важен критерий за авторитет от такива предложения и гласуването няма.
Какво значи „обществено ангажирани и активни“? Кое показва ангажираността и активността? Ангажираността много зависи от „връзките“ с овластените. А активността всеки я оценява по своему и пак смислен показател е избирателското мнение.
А какво значи „високоморални и човечни“? Не е ли значимият показател за тези качества на потенциалните кандидати удовлетворението или огорчението от тяхната дейност у избирателите? Аналогична е значимостта и на критерия „отговорни и организирани“.
Такива неопределими критерии лежаха в основата на кадровата политика на властващите в българската държава през последния половин век. България се утвърди на края на опашката. И без политическо равноправие на българските граждани няма да напреднем повече.
Григор Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар