„Кипеж на гражданското общество...“ Организираност на гражданите!

Необходим ни е, според Р. Дарендорф, „творчески кипеж на гражданското общество“, ако не искаме да затънем в писане на конституции и издигане на институции. У нас през 2013 г. „кипнаха“ две „граждански общества“, но и сега не са малко хората, които мислят, че са родени само за да пишат конституции, да създават нови институции и да протежират катеренето на други по институционалните стълби. Политическата ни система продължава да тъне в конституциомания. Дали гражданското ни общество се оказва не съвсем гражданско?

Самият Дарендорф отбелязваше, че задачата има и своите „но“, посочвайки, че при възникващите в Източна Европа демокрации нямаше нито време, нито средства да се чака изграждането на гражданско общество от само себе си. Той препоръчваше създаване на независими организации и институти като междинно звено между правителството и индивидите; малки предприятия, на които да се осигури юридическа и финансова помощ; средства за масово информиране, защитени от ръката на западните монополисти; необвързани със структурите на властта критици. С чужда помощ такива неща бяха създадени.

Но обществото остана неорганизирано. Истинската организираност има перспективи при определена степен на себеотрицание и организационна култура. За да характеризират те достатъчно мнозинство от хората, е необходимо равноправие. Дарендорф посочваше необходимостта от обсъждането на понятието за гражданство. „Без истинско гражданско равенство съвременните демокрации няма да заработят. Това не е просто равенство пред закона. Гражданските и политически права трябва да се поддържат от определени социални права например като равни за всички стартови възможности. Гражданството означава отмяна на привилегиите, а също така създаване и поддържане на норми общи за всички.

Гражданското общество в никакъв случай не е съвършено и то не винаги е безопасно...“ (Сп. „Съвременен показател“, 13-XII-1990 г.). Законовият ред е заплашен както от злоупотребата с властта на закона за користни цели, така и от хаоса на „гражданското“ общество. Но тиранията на мнозинството днес е възможна, не само че при партийна система не всички имат равни стартови възможности, а и защото не всички имат равни политически права. Затова, преди да предлагаме нови проекти за Конституция, трябва истинска борба за премахване на дискриминационния текст в сегашната.

Необходима е идейна борба, събуждаща инициативност, изискваща организираност. Липсва ни критичност, изискваща организираност. Полезен за организираността може да е който работи за нея, без да се пита няма ли друг да стори това. Примерът на добре организираната работа мобилизира силите за преодоляване на привичките към неорганизираност. Организираността преодолява смесването на свободата и хаоса.

Личностна реализация – солидарност

Каквато и да е обществената организация, тя трябва да цели социално признание за усилията на членовете си и личностната им реализация. Тя трябва да прави това едновременно с целенасоченото разрешаване на обществени проблеми, за което е създадена. Технологията увеличава производителността, но не и възможностите за масова реализация на човешките способности. Обществените самоорганизации трябва да работят за развитие и реализация на тези способности. Удовлетворяване на морално-политически интереси и реализация на личностни способности трябва да цели и политическата самоорганизация. Такава организация ще номинира като кандидати за избиране в органите на властта хора, които да представят не само материалните интереси, а и духовните способности на избирателите си.

Трябва да мислим и за още немислимото. Самоорганизацията на избирателите трябва да изпреварва органите на държавната власт с идеите си. Реализацията на такава перспектива изисква преди всичко нравствена висота. Защото обществото се усъвършенства не толкова с технология, колкото с хуманизъм.

До ден днешен систематизираното знание не привлича всички хора. А хоризонталната организация означава по-еднакво споделяне на отговорности. Затова организацията трябва да предлага нови начини за използване на извънработното време.

* * *

Отговорността и солидарността изискват: разбиране на значението на работата; разбиране на собствената си роля в нея; разбиране на готовността на другите да признават ролята ти. Засега на тази страница не преобладава проявлението на такова разностранно разбиране.

Днешният свят изисква силата на въображението не само на овластените, но и на самоорганизиращите се личности. Трябва да се измени мисленето ни за организираността. Изменението на отношението ни към организираността трябва да съпровожда демократизацията.

Св. Томов

Сеирджийска неподготвеност

Сеирджията е близнак на хамавия. Сухомлински свързва равнодушието с понятието „хамство“ и го определя като душевна слепота. Хамът е способен „високо да тропа с мръсни ботуши там, където е необходимо да затаи дъх; да се блъска във вратата, когато трябва тихичко и незабелязано да отстъпи на пръсти от тази врата; да се смее, когато на всички е тъжно.“ С това се родее и равнодушието на сеирджиите.

Бяхме хоробии, но сега сме повече сеирджии. И не от сега. Затова атрофията на демократичните елементи в уж парламентарната ни република не е от днес или от вчера. Парламентът сам наруши забраната си на наше гласуване за съществени конституционни промени като насрочи референдум за намаляване на броя на народните представители, предложено от шоумените. Но може би, при такива равнодушни към правата на суверена народни представители, броят им няма никакво значение.

По отношение на законите народните ни представители се смятат за творци, но следват само другостранни образци. Надяват се така по-лесно да си обезпечават нашето политическо безмълвие. Познавайки себе си, трябваше да използваме българското европредседателство, за да чуем и европейски мнения за узаконеното ни безмълвие.

Докато сме изключени от чуваемо обсъждане на обществено-политически проблеми, не може да станем граждани, гласуващи на избори по собствено мнение. За политическата демокрация гласуващите с готово чуждо мнение за непознати хора са пълна безнадеждност. Не могат да изразяват собствено отношение към общественото добро и зло хора, загубили или ненамерили политическата си личност. Оказва се, че мнозинството български граждани не са си направили труда да се запознаят с релационната теория за личността на президента Желев. При презрели обективни условия за участие на всички в номинацията на кандидатите за техни представители в органите на властта, те остават отчуждени от държавата и управлението ѝ.

* * *

Неподготвеността ни за необходимата регулация и трансформация на нашата политическа система в демокрация е трудно описуема. Надежда за промяна не се очертава. Игнорирайки политическите ни права, партийно-журналистическата пропаганда само способства за запазване на тази безнадеждност. Поредно доказателство беше и предаването по БТВ на 27 януари за референдумите. Хората проявяват активност с протести, доколкото се страхуват, че от лошото може да има и по-лошо.

Българското европредседателство функционира при недостатъчно внимание към балканската държавна традиция и историческа култура. Не се разкриват източниците на духовната и морална криза на днешното общество. Загубата на културно-историческа мотивация в условията на бежанска криза е наклон към деградация на личността и обществото. Морално-ценностната криза набира инерция. Уповаването на вътрешния за човека морал е съмнителна достатъчност. Днешните средства за комуникация не спъват човешката деградация. Спорно е доколко преобладаването на общуването в развлечение укрепва волята или развращава.

Мнозинството хора не искат да са обект на разпоредби, но и не се държат като субекти на обществените процеси. Неуважението към миналото ни дезориентира. Хуманността се утвърждава колкото с трезва оценка на настоящето, толкова и с осмисляне на миналото. Усъвършенстването на настоящето изисква неспирно възпроизвеждащ се синтез на елементи от духа на миналото.

Разпадащите се стандарти на досегашния живот правят все по-необходима политическата саморегулация на индивидуалността. Въпреки тъжната картина на атрофиращата ни демократизация, предлагам да продължим да правим каквото зависи от нас, пък да става каквото ще.