Необходим ни е, според Р. Дарендорф, „творчески кипеж на гражданското общество“, ако не искаме да затънем в писане на конституции и издигане на институции. У нас през 2013 г. „кипнаха“ две „граждански общества“, но и сега не са малко хората, които мислят, че са родени само за да пишат конституции, да създават нови институции и да протежират катеренето на други по институционалните стълби. Политическата ни система продължава да тъне в конституциомания. Дали гражданското ни общество се оказва не съвсем гражданско?
Самият Дарендорф отбелязваше, че задачата има и своите „но“, посочвайки, че при възникващите в Източна Европа демокрации нямаше нито време, нито средства да се чака изграждането на гражданско общество от само себе си. Той препоръчваше създаване на независими организации и институти като междинно звено между правителството и индивидите; малки предприятия, на които да се осигури юридическа и финансова помощ; средства за масово информиране, защитени от ръката на западните монополисти; необвързани със структурите на властта критици. С чужда помощ такива неща бяха създадени.
Но обществото остана неорганизирано. Истинската организираност има перспективи при определена степен на себеотрицание и организационна култура. За да характеризират те достатъчно мнозинство от хората, е необходимо равноправие. Дарендорф посочваше необходимостта от обсъждането на понятието за гражданство. „Без истинско гражданско равенство съвременните демокрации няма да заработят. Това не е просто равенство пред закона. Гражданските и политически права трябва да се поддържат от определени социални права например като равни за всички стартови възможности. Гражданството означава отмяна на привилегиите, а също така създаване и поддържане на норми общи за всички.
Гражданското общество в никакъв случай не е съвършено и то не винаги е безопасно...“ (Сп. „Съвременен показател“, 13-XII-1990 г.). Законовият ред е заплашен както от злоупотребата с властта на закона за користни цели, така и от хаоса на „гражданското“ общество. Но тиранията на мнозинството днес е възможна, не само че при партийна система не всички имат равни стартови възможности, а и защото не всички имат равни политически права. Затова, преди да предлагаме нови проекти за Конституция, трябва истинска борба за премахване на дискриминационния текст в сегашната.
Необходима е идейна борба, събуждаща инициативност, изискваща организираност. Липсва ни критичност, изискваща организираност. Полезен за организираността може да е който работи за нея, без да се пита няма ли друг да стори това. Примерът на добре организираната работа мобилизира силите за преодоляване на привичките към неорганизираност. Организираността преодолява смесването на свободата и хаоса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар