Сеирджията е близнак на хамавия. Сухомлински свързва равнодушието с понятието „хамство“ и го определя като душевна слепота. Хамът е способен „високо да тропа с мръсни ботуши там, където е необходимо да затаи дъх; да се блъска във вратата, когато трябва тихичко и незабелязано да отстъпи на пръсти от тази врата; да се смее, когато на всички е тъжно.“ С това се родее и равнодушието на сеирджиите.
Бяхме хоробии, но сега сме повече сеирджии. И не от сега. Затова атрофията на демократичните елементи в уж парламентарната ни република не е от днес или от вчера. Парламентът сам наруши забраната си на наше гласуване за съществени конституционни промени като насрочи референдум за намаляване на броя на народните представители, предложено от шоумените. Но може би, при такива равнодушни към правата на суверена народни представители, броят им няма никакво значение.
По отношение на законите народните ни представители се смятат за творци, но следват само другостранни образци. Надяват се така по-лесно да си обезпечават нашето политическо безмълвие. Познавайки себе си, трябваше да използваме българското европредседателство, за да чуем и европейски мнения за узаконеното ни безмълвие.
Докато сме изключени от чуваемо обсъждане на обществено-политически проблеми, не може да станем граждани, гласуващи на избори по собствено мнение. За политическата демокрация гласуващите с готово чуждо мнение за непознати хора са пълна безнадеждност. Не могат да изразяват собствено отношение към общественото добро и зло хора, загубили или ненамерили политическата си личност. Оказва се, че мнозинството български граждани не са си направили труда да се запознаят с релационната теория за личността на президента Желев. При презрели обективни условия за участие на всички в номинацията на кандидатите за техни представители в органите на властта, те остават отчуждени от държавата и управлението ѝ.
* * *
Неподготвеността ни за необходимата регулация и трансформация на нашата политическа система в демокрация е трудно описуема. Надежда за промяна не се очертава. Игнорирайки политическите ни права, партийно-журналистическата пропаганда само способства за запазване на тази безнадеждност. Поредно доказателство беше и предаването по БТВ на 27 януари за референдумите. Хората проявяват активност с протести, доколкото се страхуват, че от лошото може да има и по-лошо.
Българското европредседателство функционира при недостатъчно внимание към балканската държавна традиция и историческа култура. Не се разкриват източниците на духовната и морална криза на днешното общество. Загубата на културно-историческа мотивация в условията на бежанска криза е наклон към деградация на личността и обществото. Морално-ценностната криза набира инерция. Уповаването на вътрешния за човека морал е съмнителна достатъчност. Днешните средства за комуникация не спъват човешката деградация. Спорно е доколко преобладаването на общуването в развлечение укрепва волята или развращава.
Мнозинството хора не искат да са обект на разпоредби, но и не се държат като субекти на обществените процеси. Неуважението към миналото ни дезориентира. Хуманността се утвърждава колкото с трезва оценка на настоящето, толкова и с осмисляне на миналото. Усъвършенстването на настоящето изисква неспирно възпроизвеждащ се синтез на елементи от духа на миналото.
Разпадащите се стандарти на досегашния живот правят все по-необходима политическата саморегулация на индивидуалността. Въпреки тъжната картина на атрофиращата ни демократизация, предлагам да продължим да правим каквото зависи от нас, пък да става каквото ще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар