Самокритичност

Не ни достига личностна самокритичност. Самокритичната личност непрекъснато се възсъздава в процеса на междуличностната комуникация и стълкновението на разнообразните форми на индивидуална дейност. Тези сложни процеси не ни достигат, за да може да става политическото ни съзнание и самосъзнание за самото себе си. Не ни достига за това необходимият преход от анализа на нашия свят към анализ на нашето място в този свят. Размислите ни над досегашните ни действия недостатъчно стигат до анализ на нашите замисли. Мотивацията на нашите позиции плахо достига до разкриване на ярки стремления и реални възможности.

Разбира се, ние сме предимно стари хора и реалните ни възможности са ограничени. Но това не значи, че трябва само да мълчим и да слушаме другите. Трябва да искаме и да използваме правото си да бъдем чути. А използването на това право трябва да правим с повече самокритичност. Самокритичността поражда емоции, стимулиращи търсенето на истината. За да не се превърне в празнословие, тя трябва да има и мяра. Така може да стимулира стремежа към съучастие.

Трябва да проследим доколко досегашните ни действия и обръщения имат признание от страна на близкото ни обкръжение. Трябва да разберем ние ли излагаме тезите си едностранчиво или едностранчиво ни разбират? Не стигаме ли до неоснователна морална проповед?

Димо Стоянов

Ниво на политическо съзнание

Ще откроим ли през Новата година малко повече политическото си съзнание от племенното. То все още малко се различава от него. Политическото ни съзнание не е критично.

Искаме сигурност и чакаме да ни я обезпечат само джафкащите се партии. Искаме справедливост и пак се надяваме на считащи народите си за глупави партийци. Политическото ни съзнание вехне на рехава сянка.

Производителността на труда расте. Растат материалните потребности. Политическите ни потребности не се „пробуждат“!

Развива се разделението на труда. Материалните потребности се разнообразяват. „Пробудили се“ политически потребности креят.

Разнообразява се обективното отношение на хората към историческата необходимост. Възникват все по-нови, създавани в обществото, потребности. Политическите потребности на мнозинството от съвременните хора са далеч под нивото на тези на античните атиняни.

Възникването на нови естетически и познавателни стремежи все повече усложнява общностното отношение към обществено-историческата необходимост. Отчленяването на умствения от физическия труд отдавна води до различна заинтересованост от съзнателното разпределение на труда и „товара“ на обществената необходимост. А различната роля в обществената организация на труда разкрива различни възможности за развитие на способностите на хората, включая и способностите за познание на обществено-политическата необходимост. И социалната йерархия поражда нови идейни течения, влияещи на обществените движения.

Пожелавам на всички, искащи да бъдат чути, голямо търпение през 2020 г. в пропагандирането на идеята за създаване на избирателска самоорганизация.

П. Папийски