Резултатите
от проведените през 2021 година три изборни
кампании показват, че предложението на
Вашия сайт за самоорганизиране на
безпартийните избиратели е много
актуално. Ще се позова на мнението и на
други по-авторитетни и по-известни
европейци. Приемаме, че резултатите от
изборите показват, че има недоверие към
лицата и институциите (държавни и
партийни). Това е важна причина за
нарастващото самоотстраняване на
българите от участие в гласуването. В
резултат: от 6 665 534 избиратели
действителните гласове на последните
избори са само 2 658 503. Повече от 4
милиона избиратели с поведението си са
показали, че са загубили доверие в
институциите и в демокрацията и са
решили, че участието им в изборната
процедура е безсмислено. В подкрепа на
горния извод и на предложението на сайта
за усъвършенстване на избирателната
процедура и за включване на безпартийните
избиратели в нея само ще предложа
мнението на Ортега-и-Гасет
от „Бунтът на масите“: „Здравето
на демокрациите, техният вид и степен
на демократичност, е в зависимост от
една нищожна техническа подробност:
избирателната процедура. Всичко останало
е от второстепенно значение. Ако
парламентарният режим е сполучлив, ако
е съобразен с действителността, всичко
е наред; но ако не отговаря на тези
условия, дори всичко останало да е наред,
нещата вървят към лошо. В началото на І
век пр.н.е. Рим е всемогъщ, богат, без
врагове. Въпреки всичко е на път да умре,
защото поддържа безсмислен избирателен
режим. А един избирателен режим е
безсмислен, когато е фалшив. [...]
Без поддръжката
на
истинския избирателен глас демократичните
институции са въздушни кули“.
Ако
искаме да подобрим българската демокрация,
трябва да се опитаме да определим кои
от проблемите на нашата демокрация са
повече наши български и зад кои стоят
определени световни тенденции. Юбилейният
доклад на експертите от Римския клуб
обяви обща планетарна тревога. Кризата
е многостранна, в някои случаи всеобхватна
и задълбочаваща се.
За да се спаси, Светът трябва да се
промени. Дискусията, в която се включваме,
за демокрацията, за народа и за публиката,
започна с появата на крайпътни
рекламни табели с текстове, че за да
бъде България чиста и свята република,
е
нужен народ, а не публика. Резултатите
от изборите, както у нас, така и в много
други държави, показват, че в изборите
нараства значението на народа-публика.
Тенденцията за превръщане на народите
от субекти на властта в публика не е
местно или регионално явление. Бъдещето
на политиката и на демокрацията е
обсъждана от много известни автори и
за това ще се ограничим да представим
само мнението на един от най-активните
и авторитетни учредители на Обединена
Европа –
Дени де Ружмон, изразено в книгата
„Бъдещето е наша работа“:
„Щом
агората вече не може да побере събранието
на свободните и отговорни мъже, гражданите
свикват да поверяват обществените дела
на малък брой политици, а накрая само
на един тиранин. Скоро те вече не са
актьори, а обикновени зрители на играта,
партизани, „пристрастени към политиката“
може би, но както сме „спортисти“ днес,
когато гледаме големите мачове по
телевизията – общо взето безразлични.
Прекалено обширен град, прекалено
далечна власт. Подобно общество се
изплъзва от обсега на сетивата и на ума
на средния човек. И щом то вече не е
негова работа, тогава всеки за себе си
и тиранинът за всички. Разпадане на
общността, която не осъжда или не насочва
ничие поведение. Разпадане на всяко
общо мерило и възцаряване – не след
дълго и нагло – на произволното, на
безскрупулното антисоциално. [...]
Дезинтеграцията на обществото –
буквалното му разпадане – произтича
от самото му разрастване.“
Почти
по същото време (появата на табелите)
стана известно, че ще има партия или
коалиция с име „Има такъв народ“. В
много случаи твърдението „има“ е
отговор на твърдението „няма“. Ако
свързваме името на партията с текстовете
по табелите, това име вероятно ще
означава, че има такъв народ, какъвто е
нужен за чиста и свята република. Цялото
име-твърдение
„Има такъв народ“ съдържа само три
думи. На втората дума „такъв“ няма да
се спираме. Но все пак само ще предложим
много интересен и полезен източник за
отговорите на въпросите „Какви сме
такива?“ и „Защо сме такива?“ Отговорите
могат да се потърсят в текстовете на
авторите, представени в съставения от
Иван Еленков и Румен Даскалов сборник
„В търсене на българската културна
идентичност – ЗАЩО СМЕ ТАКИВА?“
(Изд.
Просвета, София,
1994).
Представени са (на 495 страници) достатъчно
автори с различни възгледи, позиции,
известност
с
интересни отговори на горните въпроси.
Верността
на първата дума (има или няма) ще зависи
от определението, което ще приемем за
третата дума – народ. За това определение
ще се доверим на известен автор, препоръчан
от цитирания по-горе Хосе Ортега-и-Гасет
в „Бунтът на масите“: „Интересно
е да отбележим, че когато определяме
нацията на основата на една минала
общност, винаги като най-добра се откроява
формулировката на Ренан, просто защото
в нея към кръвта, езика и общите традиции
се прибавя нещо ново, наречено „ежедневен
плебисцит“. [...]
“Вчера – славно общо минало, днес –
общо желание; преди – велики съвместни
дела, сега – желание за други; това са
главните условия за съществуването на
един народ... В миналото –
наследство
от слава и огорчения; в бъдещето – единна
програма, която да бъде осъществена...
Съществуването на една нация е ежедневен
плебисцит.“ Ето я всеизвестната сентенция
на Ренан. Как се обяснява изключителната
ѝ
слава? Безспорно с остроумието ѝ.
Идеята, че нацията е ежедневен плебисцит,
ни действа като освобождение“.
Жизнеността
и бъдещето на един народ зависи от
умението му да участва в ежедневния
плебисцит: да разговаря, да преговаря,
да се договаря и да търси отговорност
за изпълнение на договореното. Пренасянето
на обществената дискусия от клубовете
и читалищата пред телевизионните камери,
дори и преди пандемията, също е допринесло
за превръщането на гражданите в публика
и за дезинтеграцията на общностите.
Затваряйки се пред телевизора, хората
се затварят в бедността. Публиката не
може да разбере и оцени Екзюпери: „Има
само едно истинско богатство, и то е
общуването между хората“. В България
има много селища, в които ежедневният
плебисцит и последните общоселски
събрания са били преди 1990 година.
Народът,
нацията, бъдещето трябва ежедневно да
се изграждат. За да ги има, за да са живи
държавата, народът и нацията, трябва
ежедневно, заедно и в сътрудничество
да се утвърждават. Изводът е, че за да
се спасят Светът и Демокрацията, трябва
да се съживят народите и заедно Светът,
Народът и Демокрацията да се променят.
Избирателите трябва да се самоорганизират,
за да участват в спасяването и
съживяването на демокрацията. За начало
трябва да се провокират и да се подкрепят
инициативи на жизнеспособни малки
общности. Относно възможността да се
осъществи предложението на Вашия сайт
ще се позова на Стивън Тулмин и книгата
му със заглавие-призив
„Завръщане към разума“, в която той
цитира: „Никога не се съмнявайте, че
малка група умни и предани граждани
може да промени света, убеждава ни
Маргарет Мийд, това е единственото,
което някога го е променяло“. Надяваме
се малка група от умни и предани граждани
да се включат за създаване на избирателската
организация.
Предлагаме
Ви отново да поместите по подходящ начин
Вашето предложение за повече внимание
към уроците от историята. Много от
трудните проблеми на съвременната
демокрация се дължат на непознаване
или на пренебрежително отношение към
уроците на историята. Очевидно е, че
уроците на историята и през 2022 година
ще са нужни не по-малко
отколкото през 2017 година.
Като предварително заявена европейска
подкрепа на Вашето предложение за
обявяване на 2017 година за европейска
година за усвояване на уроците от
историята, може да се приеме, написаното
от автора на „Бунтът на масите“: „Човек,
напротив, благодарение на способността
си да помни, натрупва собственото си
минало, притежава го и се възползва от
него. Човек никога не е първия човек;
съществуването му започва на известна
височина от натрупано минало. Това е
единственото богатство на човека, негова
привилегия и негов белег. А най-малката
перла от това съкровище е изумителното
човешко постижение, достойно да бъде
съхранено; значимото е паметта за
грешките, която ни пречи да ги допускаме
отново. Истинското богатство на човека
е богатството на неговите грешки, дългият
жизнен опит, натрупан капка по капка в
течение на хилядолетия. ... Да разрушим
приемствеността с миналото, да искаме
да започнем отначало, означава да слезем
до нивото на орангутана и да му подражаваме.
... Приемствеността е право на човека;
тя е почит към всичко, което го различава
от животното.“
От
написаното по-горе изложение откриваме,
че сме бедни и защото са забравени и са
загубени две големи богатства: богатството
на осъзнатите грешки и богатството на
човешкото общуване.
Отношението
към „уроците на историята“ ни показа,
че и след 2000 година „народите и техните
правителства не могат, или не искат да
се учат от историята.“ Светът наистина
е заплашен от политиците, които се
опитват да подражават на орангутаните.
За
осъществяване на европейската мечта е
нужен ежедневен плебисцит за миналото,
за настоящето и за бъдещето, защото те
са взаимно свързани. Миналото
не трябва просто да се отрича и да се
захвърля, без да се обсъжда. Миналото и
наследството трябва да се оценяват и
да се усвояват цялостно и с повече
уважение, за да се разбират. Много
известни автори са повтаряли истината: „Ако
искаш бъдещето да е различно от миналото,
не забравяй миналото“.
За
съжаление през последните години и
особено през последните месеци Светът
на хората убедително демонстрира, че е
забравил уроците от двете световни
войни, както и много други уроци от
миналото.
Влошеното качество на кадрите от „така
самонаричащите се и самоопределящи се
като политически елити“, и особено на
тези от по-високите нива, засилва
тревогата за бъдещето на хората и на
планетата. Много събития от последните
години отново потвърждават известната
приказка за стълбата. Изкачвайки се по
стъпалата на стълбата от приказката,
заелите високите постове по върховете
са загубили много от човешките качества
и ценности.
Констатира
се остър дефицит на лидери с нормални
човешки качества и морал. Юбилейният
доклад на Римския клуб, до изводите на
който повечето политици се страхуват
да се докоснат, обобщава оценките с
категоричен извод: „За да се спаси,
Светът трябва да се промени“. Открит
остава въпросът: Способен ли е човешкият
род да се овладее и да се промени, да
намери разумен изход от общата криза
за човечеството, да опази биосферата и
Земята?
Превръщането
на политиката в поминък променя характера
на партиите и поражда тенденции
за тяхното мафиотизиране, което отблъсква
хората от участие в политическия живот.
За да се противодейства на тази тенденция,
са нужни повече работни площадки на
„ежедневния плебисцит“ с участие на
безпартийните. Нужно е да се разширява
територията на пряката демокрация и да
се усъвършенствуват процедурите на
гласуване. Главната заплаха за
представителната демокрация в България
идва от страха
на политиците и партиите от пряката
демокрация.
Без допитване с народа са решени и се
решават много важни въпроси. Подобни
важни решения, взети на кръгли маси,
непотвърдени чрез референдум индивидуално
и пряко от народа, при определени кризисни
ситуации могат да се превърнат в мини,
които да разрушат системата. В ежедневието,
за редовите граждани на България с
най-ниска степен на доверие са решенията,
взети или договорени на маса (предполага
се –
взети в нетрезво състояние).
Велики
народни събрания са били събранията на
Оборище и на Петрова нива, защото
участниците в тях не са получавали
самоназначена от тях самите заплата, а
са залагали живота си. Кандидатите,
които три пъти се събираха през 2021
година, убедително ни показаха и доказаха,
че в днешно време в България няма партии
с достойни кандидати за Велико народно
събрание. Затова всички най-важни избори,
включително и тези за промяната на
Конституцията, трябва да се утвърждават
от всички български граждани.
Върбан Москов
