Плуралистичността често се свежда до зрелищност. В системата на тоталитаризма действеният плурализъм се рядко проблясваше в отделни партийни структури. В действителност и повечето от тези структури нерядко разпространяваха формализма и допринасяха за по-голямата изолация на гражданите от властта и лишаването им от правото на участие в процеса на приемане на съдбоносните решения. Това ускори рухването на „народните демокрации“ в Централна и Източна Европа и на „съюза на комунистите с безпартийните“ в СССР. Тогава сателитните масови политически организации се свиха до миниатюрни обществени структури или се саморазпуснаха. С неспособността си да противостоят на продължителното несменяемо упражняване на властта от партията – тяхна ръководителка, те способстваха за краха на почти полувековната обществена система в Източна Европа, установена след Втората световна война. Не е много по-завидна и ролята на много неправителствени организации, създадени след края на Студената война.
Монополизирането на политическата власт развращава нейните носители. Но ротацията в тази власт не гарантира предотвратяване на развращаващата ѝ роля. Ротацията не гарантира социална справедливост. Не прави ролята на мнозинството избиратели главна. Не прави това и регламентирането на ротацията. По-важно значение има инициативността на избирателите за своевременното ѝ осъществяване, когато е необходима. Няма решаващо значение и броят на мандатите, с които се овластяват представляващите ни и управляващите.
Плуралистичността се осъществява чрез дейност в и на социални институции. Институциите я трансформират в удовлетворяване на различни обществени интереси и в полза на различни обществени групи. Но уж груповите партийни артикулации на интересите, доминирани от минивърхушки, заменят реципрочността на представляващи и представлявани с популизъм на първите и стадни страсти у вторите. С неравния достъп до информационно-идеологическите средства се способства за разпространяване на безгръбначие и подлизурство. С партийна представителност, освен тупурдия, друго не се постига. Ротацията в политическата власт не изключва посочените негативи.
Ротацията на избираните е важна колкото и приемствеността. Съчетанието на тези две страни на политическото развитие може да повишава качеството на плуралистичността. Партийното редуване в политическата власт спъва това съчетаване. То се осъществява частично в някои партийни парламентарни групи. Безпартийната политическа самоорганизация може да го обезпечи и в изпълнителната власт и то при много по-голям идеен плурализъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар