От равни права до политическа свобода

Свободата предполага равни права. Могат да са равни законовите права на гражданите в общността. Оспорва се равенството на възможностите за успех в живота. Възможностите на хората са различни, а обществото трябва да създава равни възможности за реализация на наличните способности на всеки. Това предполага преди всичко равни права на всеки да развива действителните си способности.

Естественият процес на нарастващо разделение на труда и разширява обхвата, и стеснява хоризонта на развитието на индивидуалните способности. Държавата трябва да защитава равноправието в търсенето на предпочитани стартови позиции за развитие и реализация на способностите на младите. Това е най-възловият пункт на процеса на взаимното стимулиране на личните и обществените интереси.

Логични следствия от правото на живот и самореализация са свободата на мисълта и свободата на словото. Равноправието в изразяването на мислите се сблъсква с неравенството в собствеността. Интелектуалната свобода е неравноправно реализуема с недостъпно за мнозинството участие в радиопредавания, телевизионни предавания, печат, лекционни зали, звукови носители, рекламни табла, компютърни мрежи. Правото на чуваемост е трудно реализуемо в медийната джунгла. Днес истинските му притежатели-собственици са олигархията, бюрокрацията, партокрацията. Но без него и за останалите хора няма истинска политическа демокрация. А без политическа демокрация няма и политическа свобода.

Д. Томов

Съгласие да бъдем управлявани

Проф. Ивайло Дичев определя легитимността „като съгласието да бъдем управлявани“ („Културни сцени на политическото“, стр. 41). Съгласието да бъдем управлявани даваме чрез периодично изразяване на съгласие от някого да бъдем представлявани. Негласуващите не дават съгласие да бъдем представлявани и управлявани по установения начин. Гласуващите с „Не подкрепям никого“ (от предложeните кандидати) също не легитимират този начин на избиране на представляващи избирателите и на управлението ни.

А съучастието във властта на останалите безпартийни избиратели, на мнозинството гласуващи-овластяващи, не е пълноценно, защото избират само измежду вече избрани от други кандидати. Но вместо искане на право на пълноценна роля в овластяването на представляващите, мнозинството избиратели у нас се задоволяват с искане за рекламираното от Никита Хрушчов право на предсрочно отзоваване на избрани депутати. Не се акцентува на необходимостта от по-многостранно и задълбочено обсъждане при подбора на кандидатите, а се поставя ударението на по-лесното „избирай – отзовавай!“ С това мнение не отричам необходимостта и от право на отзоваване.

Съмнения възникват на всеки етап на овластяването и представляването. „Все ни се струва, че не най-добрият се е издигнал, откъдето идва усещане за неудовлетвореност, придружаващо уж консенсусния меритократичен подбор“ (пак там, стр. 44).

Съмнения може да има винаги. Но когато процесът на номинирането включва всички желаещи да участват в него, възможностите за сполучлив подбор ще са най-големи. Тогава ще е възможно по-цялостно отчитане на заслугите на предложените.

Ограничаване на лъжата с избирателски номинации

Необходимостта на номинирането на кандидатите за овластяване отдолу, от избирателите, е многостранна. Днес тя се усилва от ролята на лъжата в съвременното общество. Несъвместимостта на общочовешките интереси и лъжата изисква преодоляване на излъчването на фалшиви новини. Против това излъчване трябва да въстанат всички заинтересовани от преодоляването му, а те са предимно обикновените хора. Олекотяването и разграждането на необходимата на хората социална информация заплашват най-много нас, обикновените. Те допринасят за интелектуална леност у много млади. „Не е необходимо да знаеш таблицата за умножение, още по-малко логаритмичните таблици. Натискаш копчето. Знаем все повече, а фактически – по-малко. Много информация, а все доминиращо повърхностна, вкл. долнопробна. Зависимост от екрана. Все повече територия за гадатели, астролози, нумеролози, магове, секти...“ (Петър-Емил Митев, „Големият преход: възгледите на Бернард Мунтян за обществото и човека, идеологията и лъжата“, сп. „Социологически проблеми“, София, 2017, брой 3-4, стр. 57). От запазването на тази ситуация не са заинтересовани нито младите, нито старите обикновени хора. Може да му противостои избирателска номинация на кандидатите за избиране в органите на държавната власт. Избирателите ще номинират тези, които познават, независимо от фалшивите новини. Действително зависимите от тях избраници ще способстват за ограничаване на свободата на лъжата.

Ефикасният контрол над осъществяването на правото на хората да получават истинна информация изисква участие на всички будни и добросъвестни хора в него. Защото много недобросъвестни използват правото на свобода на словото като право на лъжа. Плурализмът на мненията е необходим на всички нива на информиране и овластяване. Без реално право на чуваемост за мнението на всеки няма хуманна и демократична политическа система. Реализацията му изисква политическо сдружаване на мнозинството хора. За да може всеки да избира само този, когото наистина добре познава, не е лошо и правото на пряко гласуване да не се абсолютизира.

Г. Вълчанов