Проф. Ивайло Дичев определя легитимността „като съгласието да бъдем управлявани“ („Културни сцени на политическото“, стр. 41). Съгласието да бъдем управлявани даваме чрез периодично изразяване на съгласие от някого да бъдем представлявани. Негласуващите не дават съгласие да бъдем представлявани и управлявани по установения начин. Гласуващите с „Не подкрепям никого“ (от предложeните кандидати) също не легитимират този начин на избиране на представляващи избирателите и на управлението ни.
А съучастието във властта на останалите безпартийни избиратели, на мнозинството гласуващи-овластяващи, не е пълноценно, защото избират само измежду вече избрани от други кандидати. Но вместо искане на право на пълноценна роля в овластяването на представляващите, мнозинството избиратели у нас се задоволяват с искане за рекламираното от Никита Хрушчов право на предсрочно отзоваване на избрани депутати. Не се акцентува на необходимостта от по-многостранно и задълбочено обсъждане при подбора на кандидатите, а се поставя ударението на по-лесното „избирай – отзовавай!“ С това мнение не отричам необходимостта и от право на отзоваване.
Съмнения възникват на всеки етап на овластяването и представляването. „Все ни се струва, че не най-добрият се е издигнал, откъдето идва усещане за неудовлетвореност, придружаващо уж консенсусния меритократичен подбор“ (пак там, стр. 44).
Съмнения може да има винаги. Но когато процесът на номинирането включва всички желаещи да участват в него, възможностите за сполучлив подбор ще са най-големи. Тогава ще е възможно по-цялостно отчитане на заслугите на предложените.
Няма коментари:
Публикуване на коментар