Свободата предполага равни права. Могат да са равни законовите права на гражданите в общността. Оспорва се равенството на възможностите за успех в живота. Възможностите на хората са различни, а обществото трябва да създава равни възможности за реализация на наличните способности на всеки. Това предполага преди всичко равни права на всеки да развива действителните си способности.
Естественият процес на нарастващо разделение на труда и разширява обхвата, и стеснява хоризонта на развитието на индивидуалните способности. Държавата трябва да защитава равноправието в търсенето на предпочитани стартови позиции за развитие и реализация на способностите на младите. Това е най-възловият пункт на процеса на взаимното стимулиране на личните и обществените интереси.
Логични следствия от правото на живот и самореализация са свободата на мисълта и свободата на словото. Равноправието в изразяването на мислите се сблъсква с неравенството в собствеността. Интелектуалната свобода е неравноправно реализуема с недостъпно за мнозинството участие в радиопредавания, телевизионни предавания, печат, лекционни зали, звукови носители, рекламни табла, компютърни мрежи. Правото на чуваемост е трудно реализуемо в медийната джунгла. Днес истинските му притежатели-собственици са олигархията, бюрокрацията, партокрацията. Но без него и за останалите хора няма истинска политическа демокрация. А без политическа демокрация няма и политическа свобода.
Д. Томов
Няма коментари:
Публикуване на коментар