Роптание против апологетската ярост

„Седи мома накрай града,

накрай града Белограда –

малка мома белогражданка“,

наследничка на странджанци.

Тя си плете шарен чорап,

да го дари на мил сирак,

сираче-мариуполче

сред оскъдна покъщнина.

Тя си кълне ред партийци –

ред партийци, ред убийци.

Започнали кошмарна бран,

отекваща до Стар балкан.

Момъкът сега навършва

новобранската си възраст,

та ще ходи да се бие

за партийни разправии.

Днес се кълнат и се бият

за славянски щуротии

на овластени серсеми

по партийните системи.

Скарали се – кой най следва

праславянските завети

и дали ги съчетава

с постмодерни табиети.

Млада лейди се провикна:

„Докога ние ще търпим

партийците да ни яхат,

правата ни да ограбват?

Докога ще избираме

от партийни избраници?

Време е да се събудим –

политнемощ да осъдим.

Попър да не забравяме –

сами да се оправяме.

С вайкането да престанем,

равноправни ний да станем.

Партийци да освободим –

сами държави да градим.

Избори сами да правим.

Време е да се изправим.“

Плурализация – публично изразяване

Конкуриращите се обяви на обещаващите материални блага партийци заглушават стоновете на нямащите реални права на собствена публична артикулация на предложенията си за морална, политическа и правна регулация безпартийни граждани. През 2021 година отчуждението на избирателите от политическата власт у нас достигна своя апогей.

На фона на неукротимия стремеж на членове на БСП към държавната власт през последното десетилетие, не е безинтересно връщането към въпроса: Защо БСП преди 30 години изгуби властта? Преименуваната година преди това на БСП ръководна партия на българското тоталитарно общество бе достигнала върха на отчуждението си от мнозинството трудещи се българи. Преименуването стана с допитване до всички членове на партията. През същата 1990 г. входовете на партийната система бяха отворени по-широко, отколкото в предишните четири десетилетия, за приемане на нови членове. Но някои от новите членове, които години наред бяха мечтали да бъдат приети в БКП, не останаха повече от година в нейните редици.

Много хора не вярваха, че БСП ще отстоява принципа на социалната справедливост. Съмняваха се в способността ѝ да установи народен контрол над управляващите държавата. Мнозина смятаха, че ценностите в индивидуалното съзнание на ръководния партиец са различни от публично пропагандираните. Осъзнаваха формализма в много звена на марксистката просвета и ниското ниво на масовата социално-политическа култура. Подценяваше се необходимостта от повишаване на историческата грамотност на населението. А поколения българи бяха примирени с номенклатурната увереност, че обществото се развива с указания предимно отгоре.

Гражданите привикват да пренебрегват историческия опит на своите държави, защото са лишавани от най-фундаменталните си политически права. Партийци са съгласни държавите им да губят постигнати от техните народи материални придобивки, но те да не губят политическия си монопол. А леви партийци обвиняват за народните загуби погрешно гласуващи неразумни, заблудени, манипулирани избиратели.

За избирателите може да е само мимолетен отдушник както ротацията, така и плурализацията. Истинската политическа плурализация на парламентарно-представителната политическа система предполага предварително обсъждане сред избирателите на кандидатурите на хората, които биха могли да ги представляват в органите на държавна власт. Досега избирателите са лишавани от участие в подбирането на кандидат-депутатите, извършвано от партийци. Това е голяма разлика между политическите права на номиниращите кандидатите партийни членове и изчерпващите се с нямо гласуване политически права на безпартийните. Масовото участие на избиратели в процеса на номинирането противоречи на интересите на кариеристи-партийци, страхуващи се да не отпаднат от кандидат-депутатските листи още преди изборите.

Предварителното плуралистично публично изразяване на избирателски мнения преди избори има по-голямо значение, отколкото ротацията на ръководните кадри, осъществяването на която зависи най-вече от предизборните решения на върховните органи на политическите сили. Избирателските дебати за плуралистичната алтернативност на кандидатурите са по-важни за демократизацията от регламентираната регулярна ротация.

Политическият плурализъм не е синоним на социално-класови различия. Той не е идеологически израз само на различни социално-икономически интереси, а и на различно разбиране на обществено-историческата необходимост.

Непартийна наивност и партийна неадекватност

Искам да допълня написаното от Пею. Половин век след конституционния референдум през 1971 година многократно се изкачваме до средата на брега и пак се сриваме на дъното. Все чакаме някой да ни издърпа на равно.

Партийците смятат, че тяхната роля е да съгласуват интересите на различните класи и групи от населението. Но миналогодишните избори доказаха, а парламентарната им дейност потвърждава тяхната неспособност да правят това. Те не успяват да балансират интересите на различните части от населението на страната ни, защото изхождат от партийните си интереси. Тяхното балансиране периодично предизвиква недоволство. Приеманите годишни бюджети на държавата ни често водят до масово роптание. Изработването на бюджета изисква знания, а не партийност.

Партийци казват, че тяхната дейност хармонизира интересите на българските граждани. А вече втори век социалната хармония у нас е само копнеж. Партиите много десетилетия настройват гражданите едни срещу други. Партийци манипулират много избиратели с пропаганда за наличие на различни и дори за антагонистични интереси сред тях. Те провеждат агитацията си така, че да допринасят за изключване на мнозинството български граждани от политическата дейност. Действат целенасочено в това направление от 1991 година, когато с алинея втора на чл. 12 на днешната ни Конституция лишиха мнозинството българи от правото да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност.

Гласуването за толкова политически неадекватни партии означава политическа архинаивност. Мобилизираните от партиите да гласуват за тях избиратели може да следват само свръхнаивни политически представи. Ако българските избиратели са способни на собствено политическо целеполагане, то за тях единствено възможното гласуване на парламентарни избори би било с „не подкрепям никого от посочените кандидати“. Така е, ако липсват непартийни кандидати за депутати. Естествено е в програмите на българските партии да лиспват идеи, насочени към идеологическо мотивиране на избирателите. Сегашните ни партийни „елити“ не допускат начин различните групови интереси да се изразяват и налагат в парламентарно-представителната политическа система и държавното управление без посредническата идейно-целеполагаща и мотивационно-мобилизираща роля на продължаващите да се роят политически партии.

Гр. Вълчанов

Неадекватност

Според „По нагорнища в мъглявина“ на С. Чатой, замяната на партийната отживелица „Велико народно събрание“ с референдуми ще повиши нивото на гражданската отговорност на участващите в произвеждането на конституционните референдуми гласоподаватели. Според партийците, антипартийните настроения създават илюзорни надежди. Мисля, че съвременното общество на социално неравенство може да се управлява достатъчно ефикасно и демократично без организационно-посредническата роля на политическите партии.

Партийци смятат, че без тази роля не могло да се избягват свързаните с управлението корупционни тенденции и злоупотребата с политическата власт. Антипартийната критика създавала наивно-политически нагласи. Управлението на сложно структурираното общество било невъзможно без посредническата роля на партиите, защото те трябвало да артикулират различните интереси на по-значимите класи, слоеве, прослойки и групи от населението. Защо това да не правят изявили се със задълбоченост на политическото си мислене и с гражданската си отговорност, номинирани от самите избиратели инициативни дейци? Отговор няма. Защото тогава избирателите ще се доверяват на залагащите „своята кожа“, а не на криещите се зад партиите си функционери.

Партиите трябвало да канализират противоположните интереси на обществените класи и слоеве на населението. Защо това да не могат да правят номинирани и избирани от българските граждани депутати? Отговор няма. Защото тогава партиите ще са излишни.

Партиите изразявали интересите на гражданите. Но ако те изразяват интересите на определени слоеве, те може да отразяват в програмите си българските интереси едностранчиво. Интересите на гражданите могат да изразяват и непартийни кандидати, взаимно критикуващи се и взаимно обогатяващи се, пресявани на всички изборни равнища. Те ще могат да преодоляват едностранчивостта в много по-голяма степен, отколкото партийните парламентарни групи.

Партиите трябвало да защитават интересите на различни класи или слоеве от населението. Обществените интереси остават зад партийните им интереси. За тях обществените интереси се делят на държавни и партийни. А отделно се грижат депутатите-партийци за собствените си интереси. Номинираните и избрани от безпартийните избиратели депутати ще защитават по-лесно едновременно обществените и собствените си интереси.

П. Папийски