Искам да допълня написаното от Пею. Половин век след конституционния референдум през 1971 година многократно се изкачваме до средата на брега и пак се сриваме на дъното. Все чакаме някой да ни издърпа на равно.
Партийците смятат, че тяхната роля е да съгласуват интересите на различните класи и групи от населението. Но миналогодишните избори доказаха, а парламентарната им дейност потвърждава тяхната неспособност да правят това. Те не успяват да балансират интересите на различните части от населението на страната ни, защото изхождат от партийните си интереси. Тяхното балансиране периодично предизвиква недоволство. Приеманите годишни бюджети на държавата ни често водят до масово роптание. Изработването на бюджета изисква знания, а не партийност.
Партийци казват, че тяхната дейност хармонизира интересите на българските граждани. А вече втори век социалната хармония у нас е само копнеж. Партиите много десетилетия настройват гражданите едни срещу други. Партийци манипулират много избиратели с пропаганда за наличие на различни и дори за антагонистични интереси сред тях. Те провеждат агитацията си така, че да допринасят за изключване на мнозинството български граждани от политическата дейност. Действат целенасочено в това направление от 1991 година, когато с алинея втора на чл. 12 на днешната ни Конституция лишиха мнозинството българи от правото да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност.
Гласуването за толкова политически неадекватни партии означава политическа архинаивност. Мобилизираните от партиите да гласуват за тях избиратели може да следват само свръхнаивни политически представи. Ако българските избиратели са способни на собствено политическо целеполагане, то за тях единствено възможното гласуване на парламентарни избори би било с „не подкрепям никого от посочените кандидати“. Така е, ако липсват непартийни кандидати за депутати. Естествено е в програмите на българските партии да лиспват идеи, насочени към идеологическо мотивиране на избирателите. Сегашните ни партийни „елити“ не допускат начин различните групови интереси да се изразяват и налагат в парламентарно-представителната политическа система и държавното управление без посредническата идейно-целеполагаща и мотивационно-мобилизираща роля на продължаващите да се роят политически партии.
Гр. Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар